Том Клэнси - Ловът на „Червения октомври“

— Добре — каза Мелехин. — Слез долу и почини малко, преди да направиш втора проверка.

Свядов едва не благодари на началника си за това, но то едва ли би променило нещата. Понеже беше млад и предан офицер и член на комсомола, той трябваше да търпи всякакви натоварвания. Слезе внимателно долу и Мелехин му подаде нова цигара. Главният механик беше посивял перфекционист, който се грижеше добре за хората си.

— О, благодаря ви, другарю — каза Свядов.

Петров му подаде сгъваем стол.

— Седнете, другарю лейтенант, да отморите краката си.

Лейтенантът веднага седна и опъна краката си, за да ги разкърши. Другите офицери му бяха казали колко много трябва да се гордее с възлагането на задачата на него. Рамиус и Мелехин бяха двамата най-добри учители във флотата. Те бяха хора, чийто екипажи им бяха благодарни за грижите заедно с компетентността им.

— Наистина трябва да изолират тези тръби — каза Рамиус.

Мелехин поклати глава.

— Тогава много трудно ще се инспектират. — Подаде брояча на капитана.

— Съвсем безопасно — капитанът прочете показанието на кумулативната скала. — Можеш да получиш повече облъчване, докато се занимаваш с градинарство.

— Наистина — каза Мелехин. — Миньорите, които добиват въглища, получават от освободения радон в мините повече облъчване от нас. Просто индикаторите са негодни, това е то. Защо не извадим една цяла серия и да я проверим?

— Бих могъл да го направя, другарю — отговори Петров. — Но тогава, поради удълженото време на нашето плаване, ще трябва няколко дни да бъдем без индикатори. А това е в противоречие с правилника. Опасявам се да го направя.

— Прав си. Във всички случаи индикаторите са само допълнително средство към нашите инструменти. — Рамиус махна с ръка към оградените с червени кръгове детектори из целия сектор.

— Искате ли наистина да повторим проверката на тръбната система? — попита Мелехин.

— Мисля, че би трябвало — каза Рамиус.

Свядов изпсува наум, навел очи към пода.

— Няма никаква екстравагантност, когато става въпрос за безопасност — изрецитира доктрината Петров. — Съжалявам, лейтенанте. — Докторът изобщо не го съжаляваше. Беше истински разтревожен и сега се чувстваше много по-добре.

След час завърши и втората проверка. Петров заведе Свядов в предната част на подводницата, за да му даде таблетки, сол и чай, за да възстанови равновесието на течностите в организма му. Старшите офицери излязоха и Мелехин заповяда да включат отново реактора.

Хората на смяна се върнаха по местата си, споглеждайки се. Офицерите им току-що бяха проверявали „горещите“ помещения с броячи. Лекарят на подводницата беше побледнял преди известно време и отказваше какъвто и да е коментар. Не един механик опипа радиационния си индикатор и погледна часовника си, за да види още колко му остава до края на смяната.

Райън се събуди на тъмно. Пердетата на двата малки люка на каютата бяха спуснати. Той разтърси глава няколко пъти, за да му се проясни, и започна да преценява какво става около него. „Инвинсибъл“ напредваше по вълните, но не така бързо като по-рано. Изправи се, за да погледне през люка и видя последните червени лъчи на залязващото слънце между трупащите се облаци. Погледна часовника си и направи мързелива аритметика наум, като заключи, че е шест часът вечерта, местно време. Това означаваше, че е спал около шест часа. Реши, че се чувства добре. Леко главоболие след брендито — което не беше в полза на теорията, че добрите питиета не оставят махмурлук — и малко мускулна треска. Приклекна няколко пъти, за да разкърши мускулите си.

Към каютата имаше малка баня — душ, поправи се той. Райън наплиска лицето си с вода и проми устата си, но никак не му се искаше да се погледне в огледалото. Е, нямаше как, носеше униформата на родината си и трябваше да изглежда представителен. В продължение на една минута оправи косата си и изпъна униформата, както се полагаше. ЦРУ беше свършило хубава шивашка работа, като се имаше предвид краткият срок. Като се приготви, той тръгна към вратата, която водеше към флагманския мостик.

— По-добре ли се чувстваш, Джак? — Адмирал Уайт му посочи поднос, отрупан с чаши. Имаше само чай, но това беше като за начало.

— Благодаря ви, адмирале. Тези няколко часа сън наистина ми се отразиха добре. Надявам се, че съм навреме за вечеря.