Том Клэнси - Ловът на „Червения октомври“

— И още по-добре е — намеси се Станфорд, посочвайки група плавателни съдове на картата, — да заплашим и обслужващите кораби. Ако загубят танкерите, не могат да се приберат вкъщи. За да отговорят на тази заплаха, те ще трябва да се предислоцират. За начало ще трябва да отдалечат „Киев“ от брега, за да си създадат някаква противовъздушна отбрана срещу „Кенеди“. Ние можем да използваме резервните S-3 от бреговите бази. Те могат да продължат да патрулират същите области. — Той прокара една линия на около петстотин мили навътре в океана.

— Обаче така някак си се оголва „Инвинсибъл“ — отбеляза адмирал Фостър.

— Джош искаше известно прикритие с Е-3 за британските. — Блекбърн погледна началника на генералния щаб на военновъздушните сили Генерал Клеър Барнс.

— Щом иска, значи ще я получи — каза Барнс. — Ще пуснем патрулни самолети утре призори над „Инвинсибъл“, а ако го преместите близо до брега, той ще остане денонощно под прикритие. Ще хвърля едно крило F-16, ако искате.

— Макс, ти какво искаш в замяна? — попита Фостър.

— Ами както ми изглежда, авиокрилото на „Саратога“ засега не прави нищо. О кей, до събота ще предислоцирам петстотин тактически изтребители от Дувър в Лоринг. Моите момчета не са много запознати с водене на бойни действия срещу кораби. Ще трябва бързо да се подготвят. Искам да изпратиш твоите момчета да работят с моите и освен това искам и твоите „Томкет“. Допада ми комбинацията от изтребители и управляеми ракети. Нека една ескадрила тръгне от Исландия, друга от Ню Ингланд, за да са по петите на мечките, които Иван ни изпраща. Сладко ще го нагостя. Ако искаш, ще изпратя няколко танкера в Лайес, за да помагат на птиците на „Кенеди“ да летят.

— Блеки? — попита Фостър.

— Съгласен съм — кимна Блекбърн. — Единственото нещо, което ме безпокои, е, че този „Инвинсибъл“ няма чак толкова много средства за борба с подводници.

— Значи ще докараме още — каза Станфорд. — Адмирале, какво ще кажеш да извадим „Тарауа“ от Литъл Крийк, да я обединим с групата на „Ню Джърси“ с десетина хеликоптера за борба с подводници на борда и седем-осем „Хариъра“.

— Това ми харесва — побърза да каже Харис. — Тогава ще имаме два малки самолетоносача със стабилна ударна сила точно пред техните групи, „Кенеди“ ще бъде тигърът в засада на изток, а на запад — няколкостотин тактически изтребители. Това в действителност ни дава повече капацитет за борба с подводници, отколкото иначе имаме.

— „Кенеди“ ще може ли да се справи сам със задачата си? — попита Хилтън.

— От него зависи — отговори Блекбърн. — Можем да унищожим когото и да е, може би две от тези четири групи за един час. Тези, които ще са най-близко до брега, са твоя задача, Макс.

— Абе, вие двамата колко време го репетирахте това? — Командващият морската пехота генерал Максуел попита оперативния офицер. Всички се засмяха.

Главният механик Мелехин изкара всички хора от реакторния сектор, преди да започне търсенето на утечката. Там останаха Рамиус и Петров плюс дежурните механици офицери и един от младите лейтенанти, Свядов. Трима от офицерите носеха гайгерови броячи.

Помещението на реактора беше доста голямо, за да побере масивния стоманен съд във формата на варел. Той беше топъл на пипане, макар че беше изключен. Във всички ъгли на помещението имаше автоматични радиационни детектори, всеки заобиколен от червен кръг. Още детектори имаше на предната и задната преградка. Това беше най-чистият сектор от всичките в подводницата. Подът и преградките бяха от стомана, боядисана в бяло и без никакви петънца. Причината за това беше очевидна и най-малката утечка на реакторен охладител трябва веднага да бъде забелязана, дори и детекторите да не я засекат.

Свядов се изкатери по алуминиевата стълба, фиксирана на страната на реакторния корпус, за да прокара детекторния прът по всяка заварена тръбна връзка. Високоговорителят на портативния уред беше усилен до максимум, така че всички в сектора да можеха да го чуят, а Свядов имаше в ухото си слушалка за още по-голяма чувствителност. Само глупак може да се чувства напълно безопасно, търсейки радиационна утечка. В съветския флот се носеше виц: По какво ще познаеш, че някой моряк е от Северния флот? По това, че свети в тъмното. Този виц предизвикваше голям смях на плажа, но не и сега. Той знаеше, че на него се е паднало да извърши търсенето, защото е най-младият, най-неопитният и най-лесно заменимият. С труд сдържаше коленете си да не треперят, докато се протягаше да достигне всички повърхнини на тръбната конструкция на реактора.