Том Клэнси - Ловът на „Червения октомври“

Отнесе я в съседната лаборатория и я окачи на дръжката на единствения шкаф с медицински досиета. Напълни три големи квадратни вани с химикали. Макар и да беше опитен лекар, вече беше забравил повечето от органичната химия и не си спомняше какво точно съдържат промиващите химикали. Вана номер едно се пълнеше от бутилка номер едно. Вана номер две — от бутилка номер две, а третата вана се пълнеше с вода. Петров не бързаше. Второто ядене за деня беше едва след два часа, а задълженията му бяха съвсем досадни. Последните два дни четеше медицинските тестове, отнасящи се за тропически болести. Очакваше с нетърпение посещението в Куба не по-малко от всеки на борда. Нямаше да мине без член на екипажа, който да не му домъкне някоя странна болест и тогава най-сетне щеше да има интересна работа.

Петров нагласи лабораторния таймер на седемдесет и пет секунди и потопи филмовите лентички в първата вана, като заедно с това натисна пусковия му бутон. Гледаше таймера в червената светлина и се питаше дали кубинците още произвеждат ром. Беше посетил острова преди години и вкуса на екзотичното питие беше му допаднал. Като всеки добър съветски гражданин, той обожаваше водката, но понякога му се приискваше да вкуси нещо различно.

Таймерът избръмча и той вдигна решетката и внимателно я разклати над ваната. Не беше необходимо химикалът — сребърен нитрат или нещо такова — да попадне на униформата му. Потопи решетката във втората вана и отново включи таймера. Жалко, че заповедите бяха толкова дяволски секретни — можеше да си вземе тропическата униформа. Ще се изпоти и под езика в кубинската жега. Естествено, че никой от тези диваци не си правеше труд да се къпе. А може би са научили нещо за последните петнадесет години? Щеше да разбере това.

Таймерът отново издрънка, Петров за втори път вдигна решетката, тръсна я и я потопи във ваната с вода. Още една досадна работа беше свършена. Как пък някой моряк не падне по стълбите и си счупи нещо? Искаше да използва немския си рентгенов апарат на жив пациент. Нямаше доверие на германците, може да са марксисти или не, ама пък наистина правеха добро медицинско оборудване, включително и този рентгенов апарат, автоклава и повечето от медикаментите. Какви времена дойдоха. Петров вдигна решетката и я постави на екрана за разчитане на рентгенови плаки, като го включи.

— Я гледай! — въздъхна Петров. Трябваше да помисли. Неговата значка беше замъглена. Номерът й беше 3-4-8: трета серия индикатор, решетка петдесет и четири (медицинският кабинет, камбузовият отсек), кърмата (офицерските помещения).

Макар и да бяха само с два квадратни сантиметра сечение, индикаторите бяха направени с променлива чувствителност. Вертикалните сегменти показваха нивото на облъчване. Петров видя, че неговата е замъглена чак до четвърти сегмент. Цялото помещение на екипажа беше замъглено чак до пети сегмент, а при торпедните оператори, които прекарваха цялото си време в предната част, имаше замъгляване само в сегмент едно.

— Майка му стара. — Той знаеше наизуст нивата на облъчване. Все пак взе наръчника, за да ги прочете. За късмет, сегментите бяха логаритмични. Неговото облъчване беше дванадесет рада. От петнадесет до двадесет и пет за механиците. От дванадесет до двадесет и пет рада за два дни не е достатъчно, за да е опасно. Няма действителна заплаха за живота, но…Петров се върна в кабинета си и грижливо прибра филмите в лабораторията. Вдигна телефона.

— Капитан Рамиус? Петров е на телефона. Бихте ли дошли на кърмата в кабинета ми?

— Идвам веднага, другарю доктор.

Рамиус не тръгна веднага. Знаеше за какво му се обажда лекарят. В деня, преди да отплават, докато Петров беше на брега, за да зареди медицинския си шкаф с лекарства, Бородин беше облъчил индикаторите с рентгеновия апарат.

— Какво има, Петров? — Рамиус затвори вратата зад гърба си.

— Другарю капитан, имаме радиационна утечка.

— Глупости. Приборите ни веднага щяха да я засекат.

Петров извади филмите от лабораторията и ги подаде на капитана.

— Погледнете тук.

Рамиус ги вдигна на светлината и ги огледа внимателно от горе до долу. Намръщи се.

— Кои знаят за това?

— Вие и аз, другарю капитан.

— Няма да казваш на никого — на никого. — Рамиус направи пауза. — Не е ли възможно тези филми да са… нещо да са повредени, да си сбъркал при процедурата на проявяването?

Петров енергично поклати глава.

— Не, другарю капитан. Само вие, другарят Бородин и аз имаме достъп до тях. Както знаете, изпитах случайно подбрани образци от всяка партида три дни преди да отплаваме. — Петров не би признал, че е взел образци от тези, които са били отгоре във всяка кутия. Така че те не бяха произволно подбрани.