Том Клэнси - Ловът на „Червения октомври“

— Нямате началник-щаб?

— Отлетя вкъщи, починал е член на семейството му. Нещо към кафето ти? — Уайт измъкна от едно чекмедже на бюрото нещо, което приличаше на бутилка бренди.

— Благодаря ви, адмирале. — Райън му беше признателен за брендито. Кафето се нуждаеше от нещо за подсилване. Гледаше как адмиралът му наля щедра доза, може би със скрито намерение да му развърже докрай езика. Уайт беше станал английски моряк доста преди да се сприятели с Райън.

Тримата офицери пристигнаха заедно, двама от тях си носеха сгъваеми метални столове.

— Адмирале — започна Райън, — няма да сбъркате, ако не приберете бутилката. След като чуете съобщението, може би всички ще имаме нужда от нещо по-силно. Раздаде останалите си две папки и в продължение на петнадесет минути говореше по памет.

— Господа — каза той в заключение, — решително настоявам за пълна секретност на тази информация. Засега никой извън това помещение не трябва да научава нищо от казаното.

— Това е много лошо — каза Карстеърз. — Получава се като морска легенда.

— А нашата мисия каква е? — Уайт разглеждаше снимките. Наля на Райън още една доза бренди, погледна тъжно бутилката и я скъта обратно в бюрото.

— Благодаря ви за въпроса, адмирале. Засега нашата мисия е да установим местонахождението да „Червения октомври“. После не сме сигурни какво ще правим. Подозирам, че само това ще е доста трудна задача.

— Уместен извод, капитан Райън — обади се Хънтър.

— Добрата новина е, че адмирал Пейнтър поиска от CINCLANT да ви възложат контрола върху няколко американски военни кораба, вероятно три фрегати клас 1052 и две фрегати клас „Пери“. Всичките имат по един-два хеликоптера.

— Е, Джефри? — попита Уайт.

— Започваме — изрази съгласието си Хънтър.

— Пристигат след ден-два. Адмирал Пейнтър ме помоли да ви предам неговата абсолютна увереност във вас и вашия персонал.

— Цяла-целеничка шибана руска подводница с балистични ракети… — промърмори Баркли.

Райън се засмя.

— Харесва ли ви, капитане? — поне имаше един спечелен за каузата.

— Ами какво ще правим, ако целта на подводницата е Великобритания? Тогава операцията става ли английска? — попита уточняващо Баркли.

— Предполагам, че така би трябвало да стане, но от това, което виждам на картата, ако Рамиус се беше насочил към Англия, той отдавна щеше да е там. Видях копие от писмото на президента до министър-председателя. В замяна на вашето съдействие кралската флота получава същия достъп до информацията, която се получава от нашите хора. Ние сме с една и съща мисия, господа. Въпросът е дали ще можем да се справим?

— Хънтър? — попита адмиралът.

— Ако тези разузнавателни сведения са верни… Бих казал, че имаме добър шанс, може би петдесет процента. От една страна, имаме атомна подводница с балистични ракети, която се опитва да избегне засичането й. От друга, имаме разположени много средства за борба с подводници, за да установим местонахождението й, а тя ще се насочи към едно от няколкото места, които са далече от погледа. Норфолк, разбира се, Нюпорт, Гротън, Кингс Бей, Порт Евърглейдс, Чарлстън. Мисля, че вероятността да е гражданско пристанище като Ню Йорк е малка. Проблемът е в това, какво би станало, ако Иван юрне всичките си алфи към нашия бряг, те ще са там преди „Октомври“. Може да са се насочили към някое конкретно пристанище. Ще разберем това вдругиден. И така, бих казал, че те имат равен шанс. Ще имат възможност да действат достатъчно далеч от вашия бряг, за да не може вашето правителство да има някакъв основателен юридически повод да възрази срещу каквото и да са намислили да правят. Така или иначе, бих казал, че Съветският съюз има преимущество. Имат и ясна представа за възможностите на подводницата, и простичка цялостна задача. Това балансира недостатъците на техните детектори.

— А защо Рамиус не идва по-бързо? — попита Райън. — Ето, това е нещо, което не мога за разбера. След като веднъж е преминал линиите SOSUS във водите на Исландия, той е в свободен дълбок район — тогава защо не даде пълна газ и да хукне към нашия бряг?

— Най-малко поради две причини — отговори Баркли. — Вие до какъв обем разузнавателни данни имате достъп?

— Занимавам се с отделни задачи. А това означава, че скачам от едно нещо на друго. Знам много за техните бомбардировачи и зареждащи самолети например, но не толкова за бойните им подводници.

Райън не беше длъжен да им обяснява, че е от ЦРУ.

— Е, имате представа как са засекретени по отдели руснаците. Рамиус вероятно не знае къде са съветските бойни подводници, поне не всичките. Затова, ако се юрне, току-виж се навре на някой спокойно плаващ „Виктор“, който ще го прати на дъното на океана, без той дори да разбере какво е станало. Второ, какво би станало, ако руснаците се обърнат за съдействие към американците, като например им кажат, че тяхна подводница с балистични ракети е превзета от разбунтувал се промаоистки екипаж — и ето, че вашата флота я засича надолу в Северния Атлантически океан на път за американския бряг. Какво би направил вашият президент?