Том Клэнси - Ловът на „Червения октомври“

Въпреки че този скромен, приличащ на гробница, комплекс никога не беше показван на обществеността и въпреки че не притежаваше нищо характерно за военния живот, дежурните в него бяха измежду най-важните в служба на своята страна. Без тях цели нации биха измрели при война.

Франклин се бе облегнал във въртящия се стол и пуфкаше замислено със стара лула от корен на изтравниче. В стаята около него беше съвсем тихо. Но дори и да не беше, петстотиндоларовите му слушалки го изолираха напълно от външния свят. Двадесет и шест годишен старшина, Франклин беше изкарал цялата си служба на разрушители и фрегати. Подводниците и подводничарите за него бяха врагове, независимо какъв флаг развяваха или каква униформа носеха.

Едната му вежда се вдигна нагоре и почти напълно плешивата му глава се наклони на една страна. Дръпванията от лулата станаха неравномерни. Дясната му ръка се протегна към пулта за управление и изключи сигналните процесори, така че да може да чуе звука без намесата на компютъра. Но и това не му свърши работа. Фоновият шум беше твърде силен. Той включи филтрите отново. След това се опита да направи някои промени в настройката на азимута. Сензорите на SOSUS бяха проектирани да извършват азимутни проверки чрез избирателно използване на отделни рецептори, които той можеше да манипулира електронно, получавайки първо един азимут, и след това, като използва съседен комплект, да триангулира, за да определи местоположението. Контактът беше много слаб, но недалеч от линията, прецени той. Франклин погледна със съмнение компютърния си терминал. Там беше „Далас“. Пипнах те, каза си той с тънка усмивка. До него се промъкна друг шум, нискочестотно бучене, което продължи само няколко секунди, преди да заглъхне. Но все пак не беше толкова тихо, за да не го долови. Защо не го бе чул, преди да превключи приемния азимут? Остави лулата си и започна да настройва контролния пулт.

— Старши? — достигна до него глас през слушалките. Беше старшият дежурен офицер.

— Да, командире?

— Можеш ли да дойдеш в контролната зала? Искам да чуеш нещо.

— Веднага, сър. — Франклин се надигна тихо. Капитан II ранг Куентин беше бивш капитан на разрушител с ограничени функции, след като беше спечелил битка с раково заболяване. Почти спечелил, поправи се сам Франклин. Химиотерапията беше унищожила рака с цената на почти всичката му коса, превръщайки кожата в нещо като прозрачен пергамент. Много лошо, мислеше Франклин, защото Куентин беше много добър човек.

Контролната зала беше повдигната на малко по-високо ниво от останалите стаи на етажа, така че хората в нея да могат да виждат цялата тайфа дежурни оператори и главния тактически екран на отсрещната стена. Беше изолирана от останалата част на залата със стъкло, което им позволяваше да си приказват, без да смущават операторите. Франклин намери Куентин на командното му място, откъдето можеше да се включи към всеки пулт на етажа.

— Здрасти, командире! — Франклин забеляза, че офицерът е напълнял малко. — Какво имате за мен, сър?

— Мрежата в Баренцово море. — Куентин му подаде чифт слушалки. Франклин слуша в продължение на няколко минути, но не седна. Както и много други хора, той също хранеше подозрения, че ракът е заразен.

— По дяволите, там май се вихри голям купон. Различавам две „Алфа“, „Чарли“, „Танго“ и няколко надводни кораба. Какво се мъти, сър?

— Има и една „Делта“, но тя току-що изплува и спря двигателите си.

— Изплува ли, сър?

— Да. Притиснаха я доста сериозно с активен сонар, след което я удариха с акустична вълна.

— А-ха. Игра на прехващане, и подводницата се провалила.

— Може би — потърка очи Куентин. Изглеждаше уморен. Работеше много, а жизнеността му не беше каквато трябваше да бъде. — Но алфите продължават да бръмчат и, както чуваш, се отправят на запад.

— О — замисли се Франклин за момент. — Тогава те търсят друга лодка. Може би „Тайфуна“, който се очакваше да отплува онзи ден.

— Това си помислих и аз, но тя тръгна на запад, а районът на учението е на североизток от фиорда. Загубихме я преди един ден. Сега „Бремертън“ се върти там и души за нея.

— Хитър капитан — реши Франклин. — Спрял двигателите и само дрейфва.

— Да — съгласи се Куентин. — От теб искам да слезеш долу при пулта, който наблюдава бариерата Норт Кейп, и да се помъчиш да я откриеш. Реакторът й продължава да работи и тя трябва да издава някакъв шум. Операторите ни на този сектор не са много опитни. Ще изпратя един от тях за малко на твоя пулт.