Том Клэнси - Ловът на „Червения октомври“

— Но ти би ли могъл да се справиш?

— Да.

— Добре, хващай се на работа, Скип, а аз ще се погрижа да получиш компютърното си време. Колко?

— Зависи доколко е добра информацията в „Тейлър“. Може би една седмица, може би по-малко.

— Колко ще искаш?

— Оу, хайде, Джак! — отпрати го с махване на ръката Тайлър.

— Скип, днес е понеделник. Доставяш ни тези данни до петък и получаваш двадесет хиляди долара. Ти ги заслужаваш, а аз искам данните. Съгласен?

— Става.

Двамата си стиснаха ръце.

— Мога ли да задържа снимките?

— Ще ти ги оставя, ако имаш сигурно място, където да ги пазиш. Никой не трябва да ги вижда, Скип. Никой.

— В стаята на началника има чудесна каса.

— Добре, но той не трябва да ги вижда. — Началникът беше бивш подводничар.

— Това няма да му хареса — каза Тайлър. — Но добре.

— Накарай го да се обади на адмирал Гриър, ако се възпротиви. Ето на този номер — подаде му една картичка Райън. — Можеш да ме намериш тук, ако ти потрябвам. Ако в момента ме няма, потърси адмирала.

— Толкова ли е важно?

— Достатъчно. Ти си първият човек, който даде смислено обяснение за тези люкове. Ето защо дойдох тук. Ако успееш да направиш този модел за нас, той ще ни бъде дяволски полезен. Скип, още веднъж: това е безкрайно поверително. Ако позволиш на някого да ги види, ще ми съдерат задника.

— Да, да, Джак. Ти ми определи срок и ще е добре, ако се захвана веднага. Ще се видим пак.

След като си стиснаха ръцете, Тайлър извади подвързан бележник и започна да вписва в него нещата, които трябваше да свърши. Райън напусна сградата заедно с шофьора. Спомни си за един магазин за играчки на Втора магистрала от Анаполис. Трябваше да купи куклата за Сали.

Райън се върна в ЦРУ към осем часа същата вечер. Мина бързо през охраната и влезе в кабинета на Гриър.

— Е, намери ли своята сърфинг-Барби? — вдигна очи Гриър към него.

— Барби-скиорка — поправи го Райън. — Да, сър. Хайде де, никога ли не сте се правили на Дядо Коледа?

— Моите пораснаха твърде бързо, Райън. Дори внуците ми вече не са на тази възраст. — Той се обърна, за да налее кафе. Райън се запита дали този мъж някога спеше. — Имаме нови сведения за „Червения октомври“. Изглежда, руснаците разиграват някакво голямо учение по противолодъчна отбрана в североизточно Баренцово море. Половин дузина самолети за откриване и борба с подводници, група фрегати, една ударна подводница от типа „Алфа“ и всичко това се върти в кръг.

— Вероятно учение по откриване на цели. Скип Тайлър твърди, че тези врати са за нова задвижваща система.

— Ами! — седна Гриър. — Разказвай!

Райън извади бележника си и направи резюме на познанията си по подводна техника.

— Скип каза, че ще успее да моделира с компютър ефективността й — заключи той.

Веждите на Гриър се вдигнаха.

— Кога?

— Може би в края на седмицата. Казах му, че ако свърши до петък, ще му платим за работата. Двадесет хиляди звучи разумно.

— Ще има ли някакво значение?

— Трябва, сър, ако получи изходните данни, от които се нуждае. Скип е умен. Искам да кажа, че в академията не раздават докторати, а той е един от първите пет в класа си.

— Това струва ли двадесет хиляди от парите ни? — Гриър беше прочут със скъперничеството си.

Райън знаеше как да му отговори.

— Сър, ако ние следваме нормалната процедура, ще трябва да се свържем с някои от бандитите на Белтуей. — Райън имаше предвид консултантските компании, осеяли околовръстния път около Вашингтон. — Те ще ни вземат пет или десет пъти повече и ще бъдем щастливи, ако получим данните до Великден. А по този начин може би ще ги получим, докато подводницата е все още в морето. Ако се случи най-лошото, аз ще платя. Мислех, че искате данните спешно, а това е точно по неговата част.

— Прав си. — Не за пръв път Райън бе съкратил нормалната процедура и в предишните случаи се бе справял съвсем задоволително. Гриър беше човек, който гони резултати. — Добре, руснаците имат нова подводница с безшумна задвижваща система. Какво означава всичко това?

— Нищо добро. Ще зависим от способността си да преследваме щурмоваците им с нашите ударни подводници. По дяволите, ето защо преди няколко години те се съгласиха с предложението ни всеки да държи лодките си на петстотин мили от бреговете на другия и защо повечето време държат подводниците си в пристанищата. Тази подводница може да промени играта. Между другото, не разбрах от какво е направен корпусът на „Червения октомври“.