— Казаха ли ти там, че „Октомври“ отплува миналия петък?
— Ами? Не — оказа се неподготвен Райън. — Мислех, че по план няма да тръгне преди този петък.
— Също и ние. Капитан е Марко Рамиус. Чувал ли си за него?
— Само от втора ръка. Англичаните казват, че е доста добър.
— Нещо повече — отбеляза Гриър. — Той е вероятно най-добрият командир на подводница, който имат. Имахме доста дебело досие за него, когато работех за DIA 5 5 Defense Intelligence Agency — Разузнавателно управление към МО на САЩ — б. пр.
. Кой от твоите го преследва, Чарли?
— Определихме „Бремертън“. Подводницата не беше на позиция, когато Рамиус отплува, заради малък ремонт, но вече е в строя. Капитан е Бъд Уилсън. Помниш ли баща му?
Гриър се изсмя високо.
— Ред Уилсън? Това беше един истински смел подводничар. Момчето му струва ли нещо?
— Така се говори. Рамиус е може би най-добрият, който руснаците имат, но Уилсън разполага с подводница от типа 688. До края на седмицата ще имаме нови сведения за „Червения октомври“ — изправи се Дейвънпорт. — Време е да се връщаме, Джеймс. — Казимир побърза да вземе палтата. — Мога ли да задържа тези снимки?
— Така мисля, Чарли. Само не ги окачвай на стената, дори и само за да забиваш стрелички в тях. Предполагам, че ти също трябва да вървиш, Джак.
— Да, сър.
Гриър вдигна телефонната слушалка.
— Нанси, на доктор Райън ще му трябват кола и шофьор до петнадесет минути. Да. — Остави слушалката и с махване на ръка позволи на Дейвънпорт да излезе. — Няма смисъл да газиш снега. Освен това сигурно ще караш в насрещното платно след прекараната година в Англия. Барби-скиорка ли, Джак?
— Вие имате само синове, нали, сър? Момичетата са различни — ухили се Райън. — Вие никога не сте виждал малката ми Сали.
— Момиченцето на татко?
— Аха. Господ да е на помощ на този, който се ожени за нея. Мога ли да оставя тези снимки на Тайлър?
— Надявам се да си прав за него, синко Да, той може да ги задържи, ако — но само ако — има сигурно място, където да ги пази.
— Разбрано, сър.
— Като се върнеш, вероятно късно — при тия пътища… В „Мариът“ ли си отседнал?
— Да, сър.
Гриър се замисли.
— Аз вероятно ще работя до късно. Отбий се тук, преди да си легнеш. Може да се наложи да прегледаме заедно някои неща.
— Става, сър. Благодаря за колата — изправи се Райън.
— Върви да купиш куклите си, синко.
Гриър гледаше след излизащия. Харесваше Райън. Момчето не го беше страх да изрази мнението си. Отчасти това се дължеше на парите, които имаше, и още повечето пари, за които се беше оженил. Това беше независимост, която даваше предимства. Райън не можеше да бъде купен, подкупен или заплашен. Той винаги можеше да се върне изцяло към писане на исторически книги. Райън беше направил състояние в продължение на четири години като борсов брокер, залагайки собствени пари в свързани с голям риск ценни книжа и правейки големи удари, преди да зареже всичко, защото, както казваше, не искал да притиска късмета си. Гриър не вярваше в това. Той смяташе, че на Райън му е дотегнало — дотегнало да прави пари. Той поклати глава. Талантът, помагал на Райън да избира печеливши акции, сега беше посветен на ЦРУ. Райън бързо се развиваше като един от най-добрите анализатори на Гриър, връзките му в Англия го правеха два пъти по-ценен. Райън имаше способността да пробира от купища данни и да открие трите или четирите факта, които означаваха нещо. Това беше рядкост за ЦРУ. Управлението все още харчи твърде много пари за събиране на сведения, помисли Гриър, без да ги сравнява и съпоставя достатъчно. Анализаторите не притежаваха нищо от създадения от Холивуд обаятелен образ на таен агент в чужда страна. Но Джак знаеше как да анализира докладите на такива мъже, както и данни, получени от технически източници. Той знаеше как да взема решения и не го беше страх да казва какво мисли, без да го е грижа дали се харесва на шефа му или не. Понякога това дразнеше стария адмирал, но като цяло му харесваше да има подчинени, които да може да уважава. В ЦРУ имаше твърде много хора, които умееха единствено да целуват задници.
Военноморска академия на САЩ
Загубата на левия крак до над коляното не беше отнела дяволития, приятен изглед на Оливър Уендъл Тайлър, нито пък жаждата му за живот. Жена му можеше да го потвърди. Откакто беше напуснал действителна служба преди четири години, те бяха добавили още три деца към двете, които вече бяха създали, и работеха по шестото. Райън го завари да седи до един чин в празна класна стая на Рикоувър Хол — научната и техническа сграда на Военноморската академия на САЩ. Преглеждаше писмени работи.
Читать дальше