— Кавитационни?
— Когато едно колело се върти във вода с висока скорост, се получава област на ниско налягане зад задния ръб на работната лопатка. Това може да причини изпаряване на водата, което създава гроздове от малки мехурчета. Те не могат да съществуват дълго в условията на водното налягане и когато се разпаднат, водата се втурва срещу лопатките. Това води до три неща. Първо, вдига шум, а ние подводничарите мразим шума. Второ, може да предизвика вибрации още нещо, което не обичаме. Например, старите пътнически лайнери обикновено имали вибрации с амплитуда от порядъка на няколко милиметра при кърмата, дължащи се изцяло на кавитация и приплъзване. Необходима е дяволски много сила, за да накараш един 50 000-тонен кораб да вибрира, а такава една сила го съсипва. Трето, къса винтовете. Огромните колела изкарват едва няколко години. Ето защо лопатките в миналото са били прикрепвани с болтове към главините, вместо да бъдат отливани като едно цяло. Вибрациите са основният проблем на надводните кораби и износването на винтовете накрая било преодоляно чрез подобрени металургични технологии.
— И така, тунелната задвижваща система избягва кавитационния проблем. Кавитацията продължава да съществува, но шумът от нея се губи в тунелите. Тона върши Добра работа. Проблемът е, че не може да се постигне голяма скорост, без тунелите да са много широки, което ги прави непрактични. Докато една група работила върху това, друга се опитвала да подобри конструкцията на витлото. Типичното витло на подводниците днес е доста голямо, така че да може да се върти по-бавно при дадена скорост. Колкото по-малка е скоростта на въртене, толкова е по-малка кавитацията. Но проблемът се утежнява от дълбочината. Високото налягане на водата стотина метра по-надолу забавя образуването на мехурчета.
— В такъв случай защо руснаците не прекопират нашата конструкция?
— По няколко причини, вероятно. Витлата се проектират за определена комбинация от корпус и двигател, така че прекопирането им от нас няма да им свърши работа. Освен това голяма част от тази работа е експериментална. Правят се огромен брой опити и грешки. Много е по-трудно, отколкото, да кажем, да се проектира самолетно крило, защото напречното сечение на едно витло се променя основно от една точка до друга. Предполагам, че друга причина е металургичната им технология, която не е развита колкото нашата — същата причина, поради която и самолетните и ракетните им двигатели не са ефективни колкото нашите. Тези нови конструкции изискват високоякостни сплави. Те са предмет на тясна специализация и аз съм запознат само с основните неща.
— Добре, ти казваш, че това е безшумна задвижваща система и максималната скорост е около десет възела? — поиска Райън да си изясни този въпрос.
— Приблизително. Ще трябва да извърша малко компютърно моделиране, за да уточня цифрата. Вероятно данните все още могат да се намерят някъде в лабораторията на „Тейлър“. — Тайлър имаше предвид проектантската лаборатория на командването на морските системи на северния бряг на река Севърн. — Предполагам, че информацията е все още засекретена, а и трябва да се приема с големи резерви.
— Защо?
— Работата бе извършена преди около двадесет години. Успяха да стигнат едва до петметрови модели — твърде малки за такова голямо нещо. Спомням си, че се бяха натъкнали на нов принцип, този с обратното налягане. Може да е имало и други. Мисля, че са опитали някои компютърни модели, но дори и да са го направили, математическото моделиране по това време беше безкрайно неразвито. За да повторя всичко това днес, трябва да получа старите данни и програми от „Тейлър“, да ги проверя и след това да съставя нова програма, основаваща се на тази конфигурация — той почука с пръст по снимките.
— Но ти би ли могъл да се справиш?
— Разбира се. Ще ми трябват точните размери на това бебе, но съм правил същото за групата в Кристъл Сити. Тежката работа е в компютърното време. Ще ми трябва голяма машина.
— Може би ще ти уредя достъп до нашите.
Тайлър се засмя.
— Май няма да свърши работа, Джак. Това е специализирана материя. Говоря за „Крей-2“, един от най-големите. За да се извърши това, трябва да се симулира математически поведението на милиони малки частици вода — водния поток над и в този случай през целия корпус. Същата работа, каквато НАСА трябваше да свърши по совалката. Самата работа е лесна, труден е мащабът. Изчисленията са прости, но в една секунда трябва да се извършат милиони от тях. Това означава един голям „Крей“, а наоколо има само няколко от този модел. Мисля, че НАСА разполага с един в Хюстън. Флотът има няколко в Норфолк, но тях можеш да ги забравиш. Военновъздушните сили имат един в Пентагона, според мен, и всички останали са в Калифорния.
Читать дальше