— Прав си, капитане — прекъсна го Дейвънпорт. — Какви са тези врати?
— Това е причината да дойда тук. — Той се бе опитвал да отгатне колко време щеше да им трябва. Вниманието им беше привлечено от тях в първите пет секунди. — Не зная, нито пък англичаните знаят.
„Червения октомври“ имаше две врати при вълнореза и кърмата, всяка около два метра в диаметър, въпреки че не бяха съвсем кръгли. Те бяха затворени в момента на снимането и личаха добре единствено на двойка номер четири.
— Торпедни тръби? Не, четири от тях са вътре. — Гриър бръкна в чекмеджето си и извади увеличително стъкло. Във века на компютърно увеличените образи то порази Райън с очарователния си анахронизъм.
— Ти караш подводници, Джеймс — отбеляза Дейвънпорт.
— Това беше преди двадесет години, Чарли. — Той беше прекратил кариерата си на строеви офицер и бе станал професионален шпионин в началото на шестдесетте години. Райън забеляза, че капитан Казимир носеше емблема на военноморски пилот, изобразяваща криле, и прояви благоразумие, оставайки мълчалив.
— Хм, не може да са торпедни тръби. Четирите, както е нормално, са при вълнореза, зад тези отвори… диаметърът им май е около метър и осемдесет, два метра. Ами ако са тръби за изстрелване на новите крилати ракети, които разработват?
— Същото мислят и в Кралския флот. Имах възможността да разговарям по този въпрос с разузнавачите им. Но не ми се вярва. Защо да поставят противокорабно оръжие на стратегически носител? Ние не го правим, а и разполагаме пушкалата си доста по-напред, отколкото го правят те. Вратите са разположени симетрично на оста на подводницата. Ракети не могат да се изстрелват от кърмата, сър. Отворите почти докосват витлата.
— Нещо свързано със сонарните антени — предположи Дейвънпорт.
— Може да се приеме, ако се влачат само с едно витло. Но защо са им две? — запита Райън.
Дейвънпорт го погледна злобно.
— Обичат изобилието.
— Две врати отпред, две отзад. Мога да приема, че са тръби за крилати ракети, мога да приема и буксирни антени. Но две групи врати с абсолютно еднакъв размер? — поклати глава Райън. — Твърде много съвпадения. Мисля, че това е нещо ново. Ето кое прекъсна строителството й за толкова дълго. Те са измислили нещо ново и последните две години са прекарали в реконструиране на „Тайфун“, за да я нагодят. Добавили са също и още шест ракети за всеки случай.
— Предположение — подметна Дейвънпорт.
— За това ми плащат.
— Добре, Джак, какво мислиш за това? — попита Гриър.
— Не зная, сър, не съм инженер.
Адмирал Гриър изгледа кратко гостите си, усмихна се и се облегна назад в стола си.
— Господа, с какво разполагаме? В стаята са се събрали деветдесет години военноморски опит плюс този млад аматьор — посочи той към Райън. — Добре, Джак, ти ни смяташ за нещо. Но защо си донесъл всичко това лично?
— Искам да ги покажа на някого.
— На кого? — наклони подозрително глава Гриър.
— Скип Тайлър. Някой от вас познава ли го?
— Аз — кимна Казимир. — Той беше с една година след мен в училището в Анаполис. Май пострада или нещо такова.
— Да — потвърди Райън. — Загуби крака си в автомобилна катастрофа преди четири години. Отивал да поеме командването на „Лос Анджелис“, когато го помел пиян шофьор. Сега преподава технически науки в академията и консултира Командването на морските системи — технически анализ, преглед на корабните конструкции. Защитил е докторат по технически науки и знае как да мисли нестандартно.
— Какво ще кажеш за разрешителното му за работа със секретни документи? — попита Гриър.
— Свръхсекретни и дори повече заради работата му в Кристъл Сити.
— Възражения, Чарли?
Дейвънпорт се намръщи. Тайлър не принадлежеше към разузнавателното братство.
— Това ли е човекът, който даде оценка за новия „Киров“?
— Да, сър, сега си спомням за това — отговори Казимир. — Той и Сондърс от Морски системи.
— Беше добра работа. Аз нямам нищо против.
— Кога искаш да се срещнеш с него? — обърна се Гриър към Райън.
— Днес, ако нямате нищо против, сър. Така и така ще трябва да прескоча до Анаполис, за да взема нещо от къщи, и… е, да напазарувам набързо за Коледа.
— Ами? Кукли? — попита Дейвънпорт.
Райън се обърна и погледна адмирала в очите.
— Да, сър, точно така. Малкото ми момиченце иска Барби-скиорка и някои принадлежности за кукли. Никога ли не сте се правили на Дядо Коледа, адмирале?
Дейвънпорт разбра, че Райън няма да отстъпи повече. Той не беше подчинен, когото можеш да унижаваш. Райън можеше винаги да си тръгне, затова опита нова тактика.
Читать дальше