Том Клэнси - Ловът на „Червения октомври“

— Освен това той каза, че няма причина, поради която нашият флот да продължава да стои покрай брега им.

— Как го каза? Като искане?

— Изразите му бяха меки. По-меки, отколкото очаквах. Това ме тревожи. Те замислят нещо според мен. Играта със сабя вдига шум; изваждането й от ножницата — не. Той настояваше за обяснение. Какво можех да му кажа? Какво се е случило?

— Подозирам, че никога няма да разберем. — Висшият агент наистина знаеше цялата история, колкото и невероятна да беше. Това, че военноморският флот и ГРУ можеха да допуснат такава фантастична грешка, го беше удивило. Разказът на агента „Касий“ беше по-малко налудничав. Шофьорът сам го беше предал в Москва. Можеха ли и Съединените щати, и Съветският съюз да са жертва на трета страна? Калпаво изпълнена операция, а американците се опитват да разберат кой е отговорен и как я е изпълнил, за да могат след това да опитат и те самите? В това имаше смисъл, но в останалата част от историята? Той се намръщи на движението. Беше получил заповед от Москва незабавно да разбере дали това е операция на ЦРУ. Не вярваше, че е така. Но ако беше, то ЦРУ щеше да демонстрира необичайна ефективност в прикриването й. Беше ли възможно да се скрие такава сложна операция? Не, той не го вярваше. Въпреки това той и колегите му щяха да работят още няколко седмици, за да проникнат навсякъде, да разберат какво е казано в Ленгли, докато други отдели на КГБ щяха да правят същото из целия свят. Ако ЦРУ беше успяло да проникне във висшия ешелон на командването на Северния флот, той щеше да разбере. В това беше сигурен. Почти искаше да са успели. За катастрофата щеше да е виновно ГРУ и то щеше да се опозори, след като беше спечелило, когато КГБ беше загубил престижа си преди няколко години. Ако възприемаше ситуацията правилно, Политбюро насъскваше КГБ срещу ГРУ и въоръжените сили, възлагайки на Московския център да извърши независимо разследване. Независимо от резултата, КГБ щеше да изскочи начело и да намали влиянието на въоръжените сили. Така или иначе, организацията му щеше да открие какво се бе случило и ако то беше във вреда на съперниците му, толкова по добре…

Когато вратата зад съветския посланик се затвори, доктор Пелт отвори странична врата, водеща към Овалния кабинет. Влезе съдията Мур.

— Господин президент, отдавна не съм се крил в килери.

— Ти наистина ли очакваш това да свърши работа? — попита Пелт.

— Да, очаквам — настани се удобно Мур в кожен фотьойл.

— Не е ли малко несигурно, г-н съдия? — недоверчиво го погледна Пелт. — Искам да кажа, да се провежда такава сложна операция.

— В това е очарованието, докторе. Ние не провеждаме нищо. Руснаците ще го свършат вместо нас. О, да, разбира се, много от нашите хора бродят из цяла Западна Европа и задават купища въпроси. Същото ще направят и хората на сър Базил. Французите и израелците вече го правят, защото ги попитахме дали знаят какво става с блуждаещата ракетна подводница. КГБ бързо ще научи и ще се запита защо четирите главни западни разузнавателни служби задават едни и същи въпроси, вместо да се приберат в черупките си, както би се очаквало от тях, ако това беше наша операция.

— Трябва да разберете пред каква дилема са изправени руснаците — избор между две еднакво непривлекателни възможности. От една страна, могат да повярват, че един от най-доверените им професионални офицери е извършил предателство от безпрецедентен мащаб. Видели сте досието на капитан Рамиус. Той е комунистическият вариант на скаут — истински нов съветски човек. Към това прибавете факта, че един заговор за измяна задължително въвлича голям брой от също толкова доверени офицери. Съзнанието на руснаците не може да допусне, че такива личности някога могат да напуснат „рая на работниците“. Това според мен е парадоксално, като се имат предвид усилията, които полагат, да не допуснат хората им да избягат от родината си, но е вярно. Да загубиш балетист или агент на ЦРУ е едно, и съвсем друго, ако загубиш сина на член на Политбюро — офицер с почти тридесетгодишна безупречна служба. Освен това един военноморски капитан се ползва от много привилегии — отстъпничеството му може да се сравни само с това един милионер, сам натрупал парите си, да напусне Ню Йорк, за да заживее в Москва. Те просто няма да могат да повярват.

— От друга страна, те могат да повярват на историята, която им подхвърлихме чрез Хендерсън, която е също така непривлекателна, но е подкрепена от твърде много свидетелства за достоверността й, особено опитите ни да подмамим екипажа им да емигрира. Сам видя как побесняха. Според тяхното мислене това е страшно нарушение на правилата за цивилизовано поведение. Острата реакция на президента, когато разкрихме, че подводницата е била ракетна, също подкрепя версията на Хендерсън.