Том Клэнси - Ловът на „Червения октомври“

— Да, другарю? — приближи се бързо полковникът, отговорник на смяната.

— Вижте тук, другарю полковник — прокара пръста си техникът по телевизионния екран. — Това е протокът Памлико в средната част на американското крайбрежие. Погледнете тук, другарю. — Топлинният образ на водата върху екрана беше в черно, но техникът регулира настройката на екрана, който промени цвета си в зелено с две бели петна — едното по-голямо от другото. Това, което беше два пъти по-голямо, се раздели на две части. Образът отразяваше повърхността на водата, част от която беше с половин градус по-топла, отколкото трябваше да бъде. Разликата не беше постоянна, но бе достатъчна, за да покаже, че нещо повишава температурата на водата.

— Може би е от слънцето? — предположи полковникът.

— Не, другарю, ясното небе разпределя слънчевата светлина равномерно — отвърна скромно техникът. Винаги скромничеше, когато смяташе, че е открил нещо. — Две подводници, или може би три, на тридесет метра под повърхността.

— Сигурен ли си?

Техникът чукна някакъв ключ, за да изясни радарната картина, изобразяваща единствено кадифената шарка на малките вълнички.

— Върху водата няма нищо, което да излъчи тази топлина, другарю полковник. Ето защо трябва да е нещо под нея. Сега не е размножителният сезон на китовете. Може да се дължи единствено на ядрени подводници, може би две или три. Според мен, полковник, американците са се изплашили от флота ни и се опитват да скрият ракетните си подводници. Базата им се намира само на няколкостотин километра на юг. Вероятно някоя от подводниците им от клас „Охайо“ се е скрила в протока, охранявана от разузнавателна подводница, както правят и нашите.

— В такъв случай скоро ще се размърда, флотът ни получи заповед да прекрати изпълнението на задачата.

— Жалко, нямаше да е лошо да я проследим. Това е рядко отдаваща се възможност, другарю полковник.

— Вярно. Много добре, академико.

Десет минути по-късно данните бяха предадени в Москва.

— Ще се възползваме от тази възможност, другари — заяви Горшков. — Отзоваваме флота си, но ще оставим няколко подводници за електронно разузнаване. При предислоцирането им американците вероятно ще загубят следите на някои от тях.

— Много е възможно — съгласи се началник-щабът на военноморския флот.

— „Охайо“ ще тръгне на юг, вероятно към базата им в Чарлстън или Кингс Бей. Или на север към Норфолк. Нашата „Коновалов“ е при Норфолк, а близо до Чарлстън е „Шабликов“. Мисля да оставим двете по местата им още няколко дни. Трябва да направим нещо, с което да покажем на политиците ни, че имаме истински флот. Следенето на „Охайо“ ще бъде първата стъпка.

— Заповедите ще бъдат издадени до петнадесет минути, другарю. — Според началник-щаба това беше добра идея. Не беше харесал доклада от съвещанието на Политбюро, който беше получил от Горшков, макар че, ако на Сергей предстоеше да бъде изхвърлен, той имаше най-добри шансове да заеме мястото.

Съобщението „Червена ракета“ беше получено от Ийтън преди секунди: Москва току-що бе предала чрез спътник много дълго оперативно съобщение до Съветския военноморски флот. „Руснаците се оказаха натясно“, помисли комодорът. Бяха заобиколени от три ударни авионосни групи — „Кенеди“, „Америка“ и „Нимиц“, под обединеното командване на Джош Пейнтър. Ийтън можеше да ги види и имаше оперативен контрол върху „Тарауа“ за усилване на собствената си група за надводни действия. Адмиралът насочи бинокъла си към „Киров“.

— Капитане, групата да заеме бойни позиции.

— Слушам! — Началник-щабът на групата хвана микрофона на тактическата радиостанция. — „Блу бойз“, тук е „Блу Кинг“. Кехлибарена светлина, кехлибарена светлина, изпълнявайте! Край!

Ийтън изчака четири секунди да прозвучи сигналът на „Ню Джърси“ за обща тревога, след който екипажът хукна към оръдията.

— Разстояние до „Киров“?

— Тридесет и четири хиляди триста и осемдесет метра, сър. През няколко минути го определяме с лазер. Целта е прихваната, сър — докладва началник-щабът на групата. — Оръдията на главните куполи са заредени и данните за водене на огън се уточняват на всеки тридесет секунди.

Телефонът до командното място на Ийтън върху командния мостик иззвъня.

— Ийтън.

— Всички са по постовете и в готовност, адмирале — докладва капитанът на бойния кораб.