Том Клэнси - Ловът на „Червения октомври“

Ийтън погледна хронометъра си.

— Много добре, капитане. Хората ни са наистина добре подготвени.

Цифровите екрани в бойния информационен център на „Ню Джърси“ показваха точното разстояние до гротмачтата на „Киров“. Логичната първа цел е винаги флагманският кораб на противника. Единственият въпрос беше какъв удар може да понесе „Киров“ и кое първо ще го прати на дъното — оръдейните снаряди или ракетите „Томахоук“. Най-важната част, повтаряше от няколко дни началникът на артилерията, е да се унищожи „Киров“, преди авиацията да успее да се намеси. „Ню Джърси“ никога досега не беше потопявал кораб самостоятелно. Четиридесет години бяха дълъг период на очакване.

— Завиват — извика началник-щабът.

— Да, да видим колко.

Когато пристигна сигналът, формацията на „Киров“ беше поела западен курс. Всички кораби в кръговия боен ред се обърнаха едновременно дясно на борд. Спряха да завиват при курс нула-четири-нула.

Ийтън пъхна бинокъла обратно в калъфа му.

— Връщат се вкъщи. Съобщете във Вашингтон и задръжте още малко хората по постовете им.

Руснаците надминаха себе си при извеждането на своите хора от Съединените щати. „Ил-62“ на „Аерофлот“ беше отклонен от редовните си международни полети и изпратен от Москва направо за „Дълес“. Кацна при залез слънце. Близко подобие на английския VC-10, четиримоторният самолет рулира за зареждане с гориво до най-отдалечената точка на летищния район. Заедно с няколко пътници, които не слязоха дори да се разтъпчат, на борда се намираше и резервен екипаж, който незабавно да върне самолета в къщи. Два автобуса преминаха разстоянието от две мили от сградата на летището до очакващия ги самолет. Екипажът на „Червения октомври“ в тях гледаше към заснеженото поле навън, разбирайки, че виждат Америка за последен път. Не разговаряха. Бяха ги вдигнали от леглата в Бетесда и закарали с автобус до Дълес едва половин час преди това. Този път нямаше репортери, които да ги притесняват.

При качването си на самолета четиримата офицери, деветимата мичмани и останалият екипаж бяха разделени на отделни групи. Всяка от тях беше настанена в различна част на самолета. Всеки един от офицерите и мичманите беше поет от отделен служител на КГБ и разпитът започна още когато самолетът започна да рулира за излитане. Преди самолетът да беше стигнал крейсерската си височина, повечето от моряците бяха започнали да се питат защо не са останали заедно с емигриралите си сънародници. Разпитите явно не бяха от най-приятните.

— Държеше ли се капитан Рамиус странно? — питаше един майор от КГБ Петров.

— Разбира се, че не! — побърза да се защити Петров. — Не знаехте ли, че на подводницата ни бе извършен саботаж? Имаме късмет, че се спасихме.

— Саботаж? Къде?

— В реакторните системи. Аз не съм този, когото трябва да питате за това, защото не съм инженер, но аз открих изтичането на радиация. Разбирате ли, значките за отчитане на радиация показаха заразяване, но приборите в машинното отделение — не. Не само че реакторът е бил умишлено повреден, а и всички уреди за отчитане на радиацията бяха разстроени. Сам го видях. Главният инженер Мелехин трябваше да ремонтира няколко от тях, за да открие теча в реакторната тръбопроводна система. Свядов може да ви разкаже по-подробно. Той присъстваше там.

Офицерът от КГБ си водеше записки.

— А какво правеше подводницата ви толкова близо до американския бряг?

— Какво искате да кажете? Не знаете ли какви бяха заповедите ни?

— Какви бяха заповедите ви, другарю доктор? — втренчи се настойчиво офицерът от КГБ в очите на Петров.

Докторът обясни и завърши:

— Аз видях заповедите. Бяха обявени както обикновено, за да се запознаем всички с тях.

— От кого бяха подписани?

— Адмирал Коров. От кого другиго?

— Не ви ли се сториха тези заповеди малко странни? — разсърди се майорът.

— Нима вие разсъждавате върху дадените ви заповеди, другарю майор? — събра кураж Петров. — Аз не го правя.

— Какво се случи с политическия ви офицер?

В друга част на самолета Иванов обясняваше как „Червения октомври“ беше засечена от американски и английски кораби.

— Но капитан Рамиус им се изплъзна по великолепен начин. Щяхме да се справим, ако не беше тази проклета злополука с реактора. Вие трябва да откриете кой го направи, другарю капитан. Искам да го видя как умира.

Офицерът от КГБ запази невъзмутимото си изражение.