Том Клэнси - Ловът на „Червения октомври“

— Значи не можем да опазим тайната завинаги? — попита Пелт.

— Завинаги е дълъг срок. Разработили сме план и за тази възможност. В близкото бъдеще тайната ще бъде опазена, въпреки че е достояние на стотина души. Най-малко след година, по-вероятно след две или три, те може би ще са събрали достатъчно данни, за да заподозрат какво се е случило, но дотогава ще са останали твърде малко физически свидетелства, върху които да насочат вниманието си. Освен това, ако КГБ разкрие истината, дали ще поиска да я докладва? Но ако ГРУ я открие, те със сигурност ще докладват и настъпилият след това хаос в разузнаването им също ще бъде в наша полза. — Мур извади пура от кожената си табакера. — Както казах, Рамиус ни даде фантастична възможност. И най-хубавото е, че не трябва да правим почти нищо. Руснаците ще свършат цялата подготвителна работа, търсейки нещо, което не е на мястото си.

— Какво ще стане с изменниците, г-н съдия? — обади се президентът.

— Ще се погрижим за тях, господин президент. Знаем как да го правим и рядко сме имали оплаквания от гостоприемството на ЦРУ. Ще ни отнеме няколко месеца, докато изцедим всичко, което знаят, и в същото време ще ги подготвим за живота им в Америка. Ще получат нова самоличност, нова квалификация, ако трябва ще бъдат подложени на козметични операции и докато са живи, няма да им се налага да работят и един ден повече, но те ще поискат работа. Почти всички го правят. Очаквам, че военноморските сили ще намерят места за тях — може би като платени консултанти в подводничарския отдел на военното министерство или нещо подобно.

— Искам да се срещна с тях — импулсивно пожела президентът.

— Може да се уреди, сър, но ще трябва да стане дискретно, — предупреди го Мур.

— Кемп Дейвид трябва да е достатъчно сигурен. И Райън, г-н съдия. Искам специални грижи за него.

— Разбрано, сър. Вече се приобщава доста бързо. При нас го очаква голямо бъдеще.

Причината, поради която на „Червения октомври“ беше заповядано да се потопи много преди изгрева, обикаляше Земята на осемстотин километра височина. „Албатрос 8“, с размерите на автобус „Грейхаунд“, беше изведен в орбита единадесет месеца преди това с мощна ракета-носител от космодрума Тюратам. Масивният спътник, наречен RORSAT — спътник за радиолокационни океанографски изследвания, беше конструиран именно с цел да открива подводници.

„Албатрос 8“ прелетя над протока Памлико в 11 часа и 31 минути местно време. Бордовите му системи бяха проектирани да следят за наличието на топлинни източници по целия видим хоризонт, да изпращат запитващи сигнали към всичко видимо и да преминават в режим на автоматично съпровождане на всяка сигнатура, която отговаря на зададените му параметри. Докато следваше орбитата си и прелиташе над бойните единици на американския флот, излъчвателите на смущения на „Ню Джърси“ се насочваха нагоре, за да объркат сигналите му. Сателитните магнетофонни ленти старателно записваха. Смущенията щяха да разкрият на операторите нещо за американските електронни военни системи. При пресичането на полюса параболичната антена на носа на „Албатрос 8“ влезе в пътя на пренасящия сигнал на друга птица — комуникационния спътник „Искра“.

Разузнавателният спътник засече по-високо летящия си братовчед и по лазерна линия предаде съдържанието на лентите си. „Искра“ незабавно го препредаде на наземната станция в Тюратам. Сигналът бе уловен и от петнадесетметров отражател в Западен Китай, който се обслужваше съвместно от Агенцията за национална сигурност (АНС) на САЩ и китайците, които използваха получените данни за свои цели. Американците препредадоха сигнала чрез своя комуникационен спътник в щаб-квартирата на АНС във форт Мед, Мериленд. Почти по едно и също време цифровият сигнал беше анализиран от две групи специалисти на пет хиляди мили една от друга.

— Ясно време — простена един техник. — Ето, че имаме ясно време!

— Радвай му се, докато можеш, другарю. — Съседът му по пулт следеше данните, предавани от геосинхронния метеорологичен спътник, който проучваше Западното полукълбо. Знаеше, че атмосферата над една враждебна страна можеше да има голяма стратегическа стойност. — Към брега им се приближава друг студен фронт. Зимата им прилича на нашата. Надявам се, че й се радват.

— За хората ни в морето не е същото. — Техникът потръпна при мисълта за вилнееща буря. Пътешествието му по Черно море предишната година бе помрачено от повалилата го морска болест. — Аха! Какво е това? Полковник!