Том Клэнси - Ловът на „Червения октомври“

В Бетесда те бяха посрещнати от телевизионни екипи, излъчващи на живо по трите канала, и от приветливи, засмени военноморски лекари и санитари, които ги въведоха в болницата, за да бъдат подложени на медицински прегледи.

Там бяха и десет служители в посолството, които се чудеха как да поемат контрола над групата, но не можеха да протестират срещу вниманието, оказвано на сънародниците им. Лекарите бяха събрани от „Уолтър Рийд“ и други правителствени болници, за да прегледат бързо и цялостно всички моряци и най-вече да проверят за радиационно заразяване. По време на прегледите всеки руснак се оказа насаме с военноморски офицер, който го питаше любезно дали няма да пожелае да остане в Съединените щати, изтъквайки, че всеки, който вземе такова решение, ще трябва лично да уведоми за намерението си представител на съветското посолство, но ако поиска, ще му бъде разрешено да остане. Яростта на служителите на посолството беше предизвикана от четирима моряци, които взеха това решение, но един се отказа след разговора си на четири очи с военноморския аташе. Американците старателно заснеха на видеокасета всяка среща, така че всяко следващо обвинение в принуждаване със сила да бъде незабавно опровергано.

След приключване на медицинските прегледи, установили, че, за щастие, нивата на радиационно облъчване са ниски, съветските моряци отново бяха нахранени и настанени да почиват.

— Добро утро, господин посланик — посрещна го президентът. Арбатов забеляза, че доктор Пелт отново стоеше до шефа си зад огромното старинно бюро. Изобщо не бе хранил илюзии, че срещата ще бъде лека.

— Господин Президент, аз съм тук, за да протестирам срещу опитите за похищение на моряците ни от правителството на Съединените щати.

— Господин посланик — отвърна рязко президентът, — в очите на бивш щатски прокурор похищението е отвратително и долно престъпление и правителството на Съединените американски щати не може да бъде обвинявано в такова нещо, не и в този кабинет! Ние не сме похищавали, не похищаваме и никога няма да похитим хора. Ясно ли ви е, сър?

— Освен това, Алекс — обади се по-меко Пелт, — мъжете, които имате предвид, нямаше да бъдат живи, ако не бяхме ние. Загубихме двама добри мъже при спасяването на военнослужещите ви. Можехте поне да изразите известна благодарност за усилията ни да спасим екипажа ви и, разбира се, да изкажете съболезнования за американците, които загубиха живота си при акцията.

— Моето правителство отбелязва героичните усилия на двамата ви офицери и наистина желае да изрази своята и тази на съветския народ признателност за спасяването на екипажа. Въпреки това, господа, са правени целенасочени опити да се подмамят някои от тези мъже да изменят на родината си.

— Господин посланик, когато миналата година вашият траулер спаси екипажа на нашия патрулен самолет, офицери от съветските въоръжени сили са предлагали пари, жени и всякакви други съблазни на хората от нашия екипаж, ако издадат информация или се съгласят да останат във Владивосток, така ли е? Само не ми казвайте, че не сте чували за това. Вие знаете, че това е в правилата на играта. Тогава ние не възразихме, нали? Не, ние бяхме достатъчно благодарни, че тези шест мъже са все още живи и сега, разбира се, всички те отново са на работа. Ние оставаме благодарни за хуманността, проявена от вашата страна при спасяването на живота на обикновени американски граждани. В настоящия случай на всеки офицер и редник беше казано, че може да остане, ако пожелае. Не е използвано никакво насилие. Всеки един от пожелалите да останат тук беше помолен от нас да се срещне със служител на вашето посолство, предоставяйки ви по този начин чудесна възможност да му обясните грешката, която прави. Това е повече от честно, господин посланик! Ние не сме предлагали пари или жени. Ние не купуваме хора и освен това никога не отвличаме хора. Похитителите са хора, които аз пращам в затвора. Дори успях да уредя екзекуцията на един от тях. Никога повече не ме обвинявайте в това — завърши президентът.

— Моето правителство настоява всички наши хора да бъдат върнати в родината им — заинати се Арбатов.

— Господин посланик, на всеки човек в Съединените щати, независимо от националността му или начин на пристигане, се предоставя правото на защита от законите ни. Нашият Върховен съд го е постановявал многократно и съгласно законите ни никой мъж или жена не може да бъде принуден да направи нещо против собствената си воля без съответната процедура. Въпросът е приключен. А сега аз имам въпрос към вас. Какво правеше подводницата с балистични ракети на триста мили от американския бряг?