Том Клэнси - Ловът на „Червения октомври“

— Името ми е Джак. Аз съм от ЦРУ, не от флота — продължи Райън да разяснява плана.

— Отлично. Ще имам ли време да събера някои неща?

— Върни се след десет минути — каза Уайт.

— Слушам, сър. — Уилямс зае стойка „мирно“ и напусна.

Уайт вдигна телефона.

— Изпратете лейтенант Синклер при мен. — Адмиралът обясни на Райън, че става въпрос за командира на отряда морски пехотинци на „Инвинсибъл“. — Може би ще ти трябва още един приятел.

Другият приятел беше един деветмилиметров автоматичен пистолет с резервен пълнител и кобур за под мишницата, който напълно се скри под куртката. Преди да напуснат, накъсаха на парчета и изгориха оперативната заповед.

Адмирал Уайт придружи Райън и Уилямс до самолетната палуба, където застанаха до люка и се загледаха в един „Сий Кинг“, чиито двигатели оживяха с писък.

— Поздравете съпругата си от мен, адмирале — разтърси ръката му Райън.

— Пет дни и половина, докато стигнем до Англия. Ти вероятно ще я видиш преди мен. Бъди внимателен, Джак.

Райън се усмихна накриво.

— Говориш за оценката ми на разузнавателните сведения, нали. Ако съм прав, това ще бъде едно плаване за удоволствие, ако, разбира се, хеликоптерът не се стовари върху ми.

— Изглеждаш добре в тази униформа, Джак.

Райън не беше очаквал тези думи. Той застана мирно и отдаде чест, както го бяха учили в Куонтико.

— Благодаря, г-н адмирал. Ще се видим.

Уайт го наблюдаваше, докато се качи във хеликоптера. Началникът на екипажа затвори плъзгащата се врата и почти веднага двигателите на „Сий Кинг“ увеличиха оборотите си. Хеликоптерът се повдигна с люлеене на няколко метра над палубата, преди носът му да се наклони наляво, и се отправи по възходяща спирала на юг. Тъмната му сянка се изгуби от поглед за по-малко от минута.

„Скамп“ се срещна с „Етън Алън“ няколко минути след полунощ. Ударната подводница зае позиция на триста метра зад старата ракетна лодка и двете закръжиха бавно в кръг, докато сонарните им оператори следяха приближаването на американския дизелов кораб „Пиджън“. Три бойни единици вече бяха на позиция. Трябваше да пристигнат още три.

— Няма друг избор — каза Мелехин. — Трябва да продължа работата по дизела.

— Да ти помогнем? — предложи Свядов.

— Какво разбирате от дизелови помпи? — попита Мелехин с уморен, но любезен глас. — Не, другарю. Сурзпой, Бугаев и аз ще се справим сами. Няма защо и вие да се излагате на опасност. Ще докладвам след един час.

— Благодаря, другарю — изключи високоговорителя Рамиус. — Това плаване се оказа пълно с неприятности. Саботаж. В цялата ми досегашна кариера не се е случвало подобно нещо. Ако не успеем да оправим дизела… Батериите ни ще издържат още само няколко часа, а реакторът се нуждае от основен ремонт и проверка на техническата му безопасност. Кълна ви се, другари, че ако открия копелето, което го направи…

— Не трябва ли да поискаме помощ? — попита Иванов.

— Толкова близо до американския бряг и с тази империалистическа подводница, която е вероятно все още по петите ни? Каква „помощ“ бихме могли да получим? Другари, може би проблемът ни не се дължи на случайност. Помислили ли сте за това? Може би сме станали пионки в някаква смъртоносна игра — поклати глава той. — Не, не можем да рискуваме. Американците не трябва да сложат ръка на тази подводница.

— Благодаря Ви за бързото пристигане, г-н сенатор. Извинявам се, че Ви събудих толкова рано. — Съдия Мур посрещна Доналдсън при вратата и го въведе в обширния си кабинет. — Познавате директор Джейкъбс, нали?

— Разбира се. И какво е събрало шефовете на ФБР и ЦРУ на разсъмване? — попита Доналдсън с усмивка. Това трябваше да е за добро. Да оглавяваш парламентарната комисия беше не само работа, а и удоволствие, истинско удоволствие от това да си един от малкото хора, които са вътре в играта.

Третият в стаята, Ритър, помогна на още един да се изправи от стол с висока облегалка, която го бе скривала досега от погледа на новодошлия. Беше Питър Хендерсън, установи Доналдсън с изненада. Костюмът му на съветник бе смачкан, сякаш е бил на крак през цялата нощ. Внезапно играта престана да бъде удоволствие.

Съдията Мур прие загрижен вид.

— Познавате г-н Хендерсън, разбира се.

— Какво означава това? — попита Доналдсън с по-унил глас, отколкото някой беше очаквал.