Том Клэнси - Ловът на „Червения октомври“

— Да Ви изнудим? — вдигна ръце Мур. — За бога, сенаторе, директорът Джейкъбс вече Ви каза, че не сте нарушили никакъв закон, а и имате уверението ми, че ЦРУ няма да допусне да изтече и една дума за този случай. А дали Министерството на правосъдието ще заведе, или не съдебно дирене срещу г-н Хендерсън не зависи от нас. „Сенатски съветник обвинен в измяна: сенатор Доналдсън заявява, че не е бил запознат с дейността на съветника.“

Джейкъбс продължи:

— Сенаторе, университетът на Кънектикът от няколко години Ви предлага място в управителния си съвет. Защо не го заемете?

— Или Хендерсън ще трябва да влезе в затвора. Ще го оставите ли да тежи на съвестта ми?

— Ясно е, че той не може да продължи да работи за Вас, и е почти толкова ясно, че ще бие на очи, ако бъде изхвърлен след толкова години на примерна служба в канцеларията Ви. Но ако, от друга страна, решите да напуснете обществения живот, за никого няма да бъде изненада невъзможността той да получи равностоен статут при друг сенатор. И така, той ще заеме чудесна службица в експертния счетоводен отдел, където ще продължи да има достъп до всички видове тайни. Само че отсега нататък — поясни Ритър — ние ще решаваме кои тайни да стигат до него.

— Ако руснаците подушат — започна Доналдсън, но спря. Всъщност какво го беше грижа? Не го интересуваха нито Хендерсън, нито руснаците. Той трябваше да спасява имиджа си, трябваше да предотврати евентуалните загуби.

— Печелите, г-н съдия.

— Вярвах, че ще видите нещата от наша гледна точка. Ще го предам на президента. Благодаря, че дойдохте, сенаторе. Г-н Хендерсън тази сутрин ще закъснее малко за работа. Не съжалявайте за него, сенаторе. Ако не се бъзика с нас, може би след няколко години ще успеем да го откачим от куката. Случвало се е и преди, но той ще трябва да го заслужи. Довиждане, сър.

Хендерсън щеше да спази правилата. Другата възможност беше да прекара живота си в строго охраняван каторжен затвор. След като бе прослушал записа на разговора си в таксито, той беше направил самопризнания пред съдебен стенограф и телевизионна камера.

Пътуването им до „Пиджън“ протече по божията милост без произшествия. Спасителният катамаран разполагаше с малка площадка за хеликоптери в задната си част и хеликоптерът на английския флот увисна на половин метър над нея, позволявайки на Райън и Уилямс да скочат на палубата. Двамата бяха незабавно отведени на мостика, а хеликоптерът отлетя обратно на североизток.

— Добре дошли на борда, господа — посрещна ги радушно капитанът. — От Вашингтон съобщиха, че ми носите заповеди. Кафе?

— Имате ли чай? — попита Уилямс.

— Може би ще се намери.

— Да отидем някъде, където ще можем да говорим насаме — предложи Райън.

„Далас“ също влезе в играта. Вдигнат на крак от ново УНЧ съобщение, Манкузо веднага я бе извел на антенна дълбочина. Дългото послание бе дешифрирано на ръка в каютата му. Дешифрирането не беше най-силната страна на Манкузо. Отне му цял час, в който Чембърс поведе „Далас“ обратно, за да не загуби връзка. Минавайки покрай капитанската каюта, един моряк дочу през вратата да се разнася приглушено „по дяволите“. Когато Манкузо отново се появи, той не можа да скрие усмивката, изкривила устата му. Не беше добър картоиграч.

„Пиджън“ беше един от двата най-модерни спасителни кораба, създадени да откриват и достигат потънали ядрени подводници достатъчно бързо, за да успеят да спасят екипажите им. Тя беше екипирана с разнообразно и сложно оборудване, най-важното от което беше ЕМДП. Този апарат, наречен „Мистик“, висеше на рейката си между двата корпуса на катамарана. Наблизо се намираше и трети сонар, работещ на малка мощност главно като маяк, докато „Пиджън“ обикаляше в бавни кръгове на няколко мили южно от „Скамп“ и „Етън Алън“. Две фрегати от клас „Пери“ се въртяха на двадесет мили на север, взаимодействайки с три „Орион“ за прочистване на района.

— „Пиджън“, тук „Далас“, проверка на радиовръзката, край.

— „Далас“, тук „Пиджън“. Чувам ви силно и ясно, край — отговори капитанът на спасителния кораб по секретния радиоканал.

— Пакетът е тук. Край.

— Капитане, на „Инвинсибъл“ имаше офицер, който предаваше сведения със светлинно сигнално устройство. Можете ли да се справите с такава мигаща светлина? — попита Райън.

— Да не се шегувате?

Планът беше прост, но доста хитър. Беше ясно, че „Червения октомври“ иска да дезертира. Възможно, но малко вероятно, беше всички на борда й да искат да емигрират. Щяха да изведат от „Червения октомври“ всички, които биха поискали да се върнат в Русия, и след това да се престорят, че взривяват подводницата с един от мощните саморазрушаващи заряди, каквито носеха всички руски кораби. После останалият екипаж щеше да откара лодката си в Памлико Саунд, където да изчака съветският флот да се върне в базите си, сигурен, че „Червения октомври“ е потопен, за което щеше да свидетелства и екипажът. Какво би могло да се обърка? Хиляди неща.