Том Клэнси - Ловът на „Червения октомври“

Рамиус погледна през перископа. Единственият кораб в обзора му беше американския „Пиджън“, въпреки че антената за радиоелектронна борба долавяше повишена радарна активност по повърхността на север от тях, развивана от две фрегати, заели позиция зад хоризонта. Ето какъв бил замисълът, помисли той, докато наблюдаваше мигащата светлина, предаваща съобщението.

— Благодаря Ви, че дойдохте, докторе — посрещна го офицерът от разузнаването, разположил се в кабинета на помощник управителя на болницата. — Разбирам, че пациентът ни се е събудил.

— Преди почти половин час — потвърди Тейт. — Беше в съзнание за около двадесет минути. Сега отново спи.

— Означава ли това, че ще се оправи?

— Положително. Мисълта му беше ясна, което свидетелства, че няма мозъчно увреждане. Малко се безпокоях преди това, но сега трябва да кажа, че шансовете са в негова полза, въпреки че при тези случаи на хипотермия има вероятност от внезапно влошаване. Той е болно дете, при което няма промяна. — Тейт направи пауза. — Имам въпрос към вас, господин капитан: защо руснаците не се радват?

— Какво ви кара да мислите така?

— Никак не е трудно да се забележи. Освен това Джейми откри доктор от щатните, който разбира руски, и ние го привлякохме към случая.

— Защо не сте ми казали?

— Руснаците също не знаят. Това беше наше решение, господин капитан. Да имаш под ръка лекар, който говори родния език на пациента, е просто добра медицинска практика. — Тейт се усмихна доволен, че е дал възможност на интелигентността си да се прояви при скалъпването на приемливо обяснение, съобразено в същото време с медицинската етика и военноморските разпоредби. Извади от джоба си един фиш. — Както и да е, името на пациента е Андрей Катискин. Готвач е, както мислехме, от Ленинград. Корабът, на който е служил, се казва „Политовский“.

— Моите поздравления, докторе. — Офицерът от разузнаването отдаде необходимото уважение на хитрия ход на Тейт, въпреки че си зададе въпроса защо този аматьор трябваше да бъде толкова дяволски умен, когато се замесваха в неща, които не го засягаха.

— И така, защо руснаците не се радват? — Тейт не получи отговор. — И защо вие нямате свой човек там? Знаели сте през цялото време, нали? Знаели сте от какъв кораб е избягал и защо този кораб е потънал… Ако те са искали да разберат от какъв кораб идва той и ако получените новини не са им харесали, не означава ли това, че им липсва и друга подводница?

Мур вдигна телефонната слушалка.

— Джеймс, елате веднага с Боб.

— Какво има, Артър? — попита Гриър минута след това.

— Последното съобщение на „КАРДИНАЛА“. — Мур подаде на двамата мъже по едно ксерокопие. — Колко бързо можем да го предадем?

— Толкова далеч? Това ще иска хеликоптер и поне няколко часа. Трябва да го направим по-бързо, — настоя Гриър.

— Не можем да застрашим „КАРДИНАЛА“, точка по въпроса. Съставете съобщение и се погрижете флотът или военновъздушните сили да го предадат на ръка. — Този вариант не харесваше на Мур, но нямаше друг избор.

— Ще отнеме много време — възпротиви се Гриър гръмко.

— Аз също харесвам момчето, Джеймс. — Но приказките не помагат. Хайде, размърдайте се.

Гриър напусна стаята, псувайки като моряк с петдесетгодишен стаж, какъвто всъщност беше.

— Другари. Офицери и мъже от „Червения октомври“, говори ви капитанът. — Моряците от екипажа забелязаха, че гласът на Рамиус звучи унило. Зародилата се няколко часа преди това паника ги бе докарала до ръба на бунт. — Опитите да поправим двигателите ни се провалиха. Акумулаторите са почти напълно изтощени. Куба е много далеч, за да разчитаме на помощ, и не можем да очакваме да ни помогнат и от родината. Електричеството няма да стигне да захраним системите за управление дори за няколко часа. Нямаме друг избор освен да напуснем кораба.

— Не е случайно, че близо до нас се намира един американски кораб, който ни предлага съдействието си. Ще ви кажа какво се случи, другари. Империалистически шпионин е саботирал кораба ни и по някакъв начин те са успели да научат какви са заповедите ни. Очакваха ни, другари, очакваха ни и се надяваха да сложат мръсните си ръце на кораба ни. Няма да успеят. Екипажът ще бъде изведен. Те няма да получат „Червения октомври“. Старшите офицери и аз ще останем, за да задействаме саморазрушаващите заряди. Дълбочината тук е около пет хиляди метра. Те няма да получат кораба ни. Всички моряци с изключение на дежурните да се приберат в помещенията си. Това е всичко. — Погледът на Рамиус обиколи командния пункт. — Ние загубихме, другари. Бугаев, изпрати съответните сигнали в Москва и на американския кораб. След това ще слезем на сто метра. Не трябва да им дадем и най-малката възможност да заграбят кораба ни. Поемам пълна отговорност за този… позор. Запомнете добре, другари. Вината е изцяло моя.