Том Клэнси - Ловът на „Червения октомври“

— Капитан Райън — обади се Рамиус, привличайки вниманието му. — Моите офицери и аз искаме политическо убежище в Съединените щати и ви носим този малък подарък — посочи с ръка Рамиус към стоманените преградни стени.

Райън вече бе подготвил отговора си:

— Капитане, от името на президента на Съединените щати аз имам честта да уважа искането ви. Добре дошли в свободния свят, господа.

Никой от тях не знаеше, че вътрешната разговорна система в отсека е включена. Индикаторната лампа бе свалена още преди няколко часа. Готвачът слушаше разговора два отсека по-напред, казвайки си, че е бил прав да остане, въпреки че му се искаше да е сгрешил. „А сега какво да правя?“, запита се той. Трябваше да изпълни дълга си. Звучеше много лесно, по щеше ли да си спомни как?

— Не зная какво да ви кажа, момчета — Райън отново стисна ръцете на всички. — Успяхте. Наистина успяхте.

— Извинете ме, капитане, говорите ли руски? — попита Камаров.

— Съжалявам. Лейтенант Уилямс говори, но аз не. Вместо мен тук трябваше да бъде група руски говорещи офицери, но хеликоптерът им се разби в морето миналата нощ. — Уилямс преведе думите му. Четирима от руските офицери изобщо не разбираха английски.

— А сега какво ще стане?

— След няколко минути на две мили оттук ще избухне ракетна подводница. Една от старите ни подводници. Предполагам, казали сте на хората си, че ще потопите… Господи, надявам се да не сте разкрили какво в действителност ще правите.

— И на борда ми да избухне война? — засмя се Рамиус. — Не, Райън. А след това?

— Когато всички се уверят, че „Червения октомври“ е потънал, ние ще се отправим на северозапад към Окракоук Инлет и ще чакаме. Ще ни съпровождат американските подводници „Далас“ и „Поджи“. Могат ли тези мъже да се справят с подводницата?

— Тези мъже могат да се справят с всеки кораб в света — каза Рамиус първо на руски. Хората му се ухилиха. — И така, Вие мислите, че нашите няма да разберат какво е станало с нас?

— Съвсем вярно. От „Пиджън“ ще забележат подводна експлозия. Няма начин да разберат, че идва от друго място, нали така? Вие знаете, че в този момент около бреговете ни обикалят много от вашите военноморски кораби. Когато те си заминат, е, тогава ще измислим къде да скрием този подарък за постоянно. Аз не зная къде ще бъде това. Вашите хора, разбира се, ще ни бъдат гости. Много наши ще поискат да говорят с вас. Засега можете да бъдете уверен, че ще се отнасят с вас много добре, по-добре, отколкото можете да си представите. — Райън беше сигурен, че ЦРУ ще даде на всеки от тях значителна сума пари. Не го каза, защото не искаше по този начин да обижда смелостта им. Беше останал изненадан, когато беше научил колко рядко дезертьори като тези очакваха да получат пари и че почти никога не искаха.

— Забравихте политическата обработка — обади се Камаров.

Райън се засмя.

— Лейтенанте, някъде в бъдещето някой ще ви дръпне настрана, за да ви обясни как действа държавата ни. Ще са необходими не повече от два часа. След това вие веднага ще започнете да ни обяснявате къде бъркаме — целият свят го прави, защо не и вие? Но аз не мога да го направя сега. Повярвайте, ще ви хареса вероятно повече, отколкото на мен. Никога не съм живял в страна, която не е свободна, затова може би не харесвам родината си, колкото би трябвало. Но засега имаме друга работа.

— Правилно — подкрепи го Рамиус. — Хайде, мои нови другари, вас също ще включим в работа.

Рамиус поведе Райън към задната част на подводницата през редица водонепроницаеми врати. След няколко минути се озоваха в ракетното отделение — широко помещение с двадесет и шест тъмнозелени тръби, извисяващи се през две палуби. Ето това беше същинската част на щурмовака, с повече от двеста ядрени бойни глави. Заплахата, таяща се в помещението, беше достатъчна да накара косата на Райън да настръхне. Това пред него не беше академична абстракция, а действителност. Горната палуба, върху която беше стъпил, беше решетъчна. Долната, която можеше да види, беше плътна. Преминаха през това и още едно помещение и влязоха в командния пункт. Вътрешността на подводницата беше призрачно тиха и Райън разбра защо моряците са суеверни.

— Вие ще седнете тук — Рамиус посочи на Райън мястото на кормчията в лявата част на помещението, пред което бяха монтирани кормило и комплект прибори, подобни на тези в самолет.

— Какво ще правя? — попита Райън, сядайки.

— Ще управлявате кораба, капитане. Никога ли не сте го нравили преди?