Том Клэнси - Ловът на „Червения октомври“

— Не, сър. Никога преди не съм стъпвал на подводница.

— Но Вие сте военноморски офицер.

Райън поклати глава.

— Не, капитане. Работя за ЦРУ.

— ЦРУ? — Рамиус изплю акронима, сякаш беше отровен.

— Зная, зная. — Райън отпусна глава на кормилото. — Наричат ни „тъмните сили“. Капитане, пред Вас стои една тъмна сила, която вероятно ще подмокри панталоните, преди да сме завършили делото си. Аз работя на бюро и, повярвайте поне в това, не искам нищо друго, освен сега да бъда при съпругата и децата си. Ако имах поне малко ум, сега щях да бъда в Анаполис и да пиша книгите си.

— Книги! Какво искате да кажете?

— Аз съм историк, капитане. Преди няколко години пожелах да вляза в ЦРУ като аналитик. Знаете ли какво е това? Агентите предоставят сведения и аз се опитвам да разбера какво означават. В тази каша се забърках погрешка, майната му, не ми вярвате, но е така. Както и да е, аз пишех книги по военноморска история.

— Назовете някои от книгите си — нареди Рамиус.

— „Възможности за избор и решения“, „Обречени орли“ и още една нова, която ще излезе следващата година — „Сражаващият се моряк“, биография на адмирал Холси. Първата ми беше за битката за пролива Лейте. Разбрах, че е била критикувана в „Морской сборник“. Тя разглежда естеството на тактическите решения, вземани в бойни условия. Предполага се, че десетина копия от нея се намират в библиотеката на академията „Фрунзе“.

Рамиус помълча за момент.

— Хм, зная тази книга. Да, чел съм части от нея. Вие сте сгрешили, Райън. Холси е действал глупаво.

— Ще постигнете успех в страната ми, капитан Рамиус. Вече сте литературен критик. Капитан Бородин, мога ли да Ви помоля за цигара?

Бородин му подхвърли пълен пакет и кутия кибрит. Райън запали една. Беше ужасна.

Четвъртото завръщане на „Мистик“ беше сигнал за „Етън Алън“ и „Скамп“ да действат. „Авалон“ напусна мястото си и моторите й я придвижиха на няколкостотин метра до старата ракетна подводница. Капитанът й вече събираше екипажа в торпедното отделение. Всеки люк, всяка врата и всяко чекмедже на лодката бяха отворени. Един от офицерите вървеше към предната част, за да се присъедини към останалите. Зад него се влачеше черен кабел, свързан с всяка една от бомбите. Свободният му край офицерът прикачи към часовников механизъм.

— Всичко е готово, капитане.

Райън наблюдаваше как Рамиус разпределя офицерите си по постовете им. Повечето отидоха назад, за да се заемат с двигателите. Рамиус имаше добрия навик да говори на английски и след това да повтаря думите си на руски за тези, които не разбираха новия си език.

— Камаров и Уилямс, вие ще отидете напред и ще затворите плътно всички люкове. — След това Рамиус се обърна към Райън и му обясни смисъла на заповедта. — Ако нещо се обърка, което няма да стане, но ако все пак се случи, няма да разполагаме с достатъчно мъже за ремонти. Затова ще запечатаме цялата лодка.

Райън я намери за разумна. Той постави празна чаша върху пулта за управление, за да му служи като пепелник. Бяха сами с Рамиус в командния пункт.

— Кога трябва да тръгваме? — попита Рамиус.

— Веднага след като сте готови, сър. Трябва да пристигнем В протока Окракоук, когато приливът е най-висок — около осем минути след полунощ. Ще можем ли да го направим?

Рамиус погледна морската си карта.

— С лекота.

Камаров преведе Уилямс през свързочното помещение пред командния пункт. Оставиха водонепроницаемата врата отворена и тръгнаха напред към ракетния отсек. Там слязоха по стълба, преминаха по долната ракетна палуба и стигнаха преградната стена на предното ракетно отделение. Продължиха през вратата към складовите помещения, проверявайки по пътя си всеки люк. Близо до носа се изкачиха по друга стълба в торпедното отделение, запънаха люка след себе си и се отправиха назад към помещенията на екипажа. Двамата мъже се чувстваха странно на борда на кораб без екипаж и не бързаха да се върнат. Уилямс въртеше глава, за да огледа всичко, и задаваше въпроси на Камаров. Лейтенантът беше щастлив да отговаря на майчиния си език. И двамата бяха компетентни офицери, споделящи романтичната привързаност към професията си. Що се отнасяше до Уилямс, той беше дълбоко впечатлен от „Червения октомври“ и го повтори няколко пъти. Дори на малките детайли беше обърнато голямо внимание. Палубата беше облицована с плочки, а люковете с дебели гумени уплътнения. Те не бяха вдигнали почти никакъв шум, докато обикаляха, за да проверят водонепроницаемостта, и беше ясно, че не е било само обещавано да се направи подводницата безшумна.