Том Клэнси - Ловът на „Червения октомври“

— „Хариър 2-0“, тук „Сентри“. Целта е на един часа по курса ви, разстояние двайсет мили, край.

— Прието, виждаме го на инфрачервения си сандък. Благодаря, край — отвърна Паркър. — Страшно полезно нещо са тези АУАКС.

— Този „Сикорски“ препуска с всички сили. Погледни двигателите му.

Точно в този момент трансмисионният картер се спука и галоните смазочно масло образуваха мазен облак зад роторната главина, а фините зъбчати колела започнаха да се чупят едно друго. На контролното табло проблесна алармена светлина. Маркс и вторият пилот едновременно посегнаха да прекъснат захранването на трите двигателя, но не им достигна време. Трансмисионната система се опита да замръзне на място, но мощта на двигателите я разкъса. Последва експлозия. Назъбени парчета метал пръснаха защитния кожух и разцепиха предната част на хеликоптера. Въртящият момент на ротора завъртя бързо „Стелиъна“ около оста му и той започна да пада. Двама от мъжете в задната част, които бяха разхлабили предпазните си колани, излетяха от седалките си и се изтъркулиха напред.

— МЕЙДЕЙ, МЕЙДЕЙ, МЕЙДЕЙ, тук е „Джулиът 6“ — извика вторият пилот. Тялото на Маркс се отпусна върху приборите за управление, а на тила му се появи тъмно петно. — Падаме, падаме! МЕЙДЕЙ, МЕЙДЕЙ, МЕЙДЕЙ!

Вторият пилот се опитваше да направи нещо. Главният ротор се въртеше бавно, прекалено бавно. Автоматичният разединител, предназначен да му позволява автономно въртене и да го контролира, беше разрушен. Приборите за управление бяха почти безполезни и хеликоптерът пропадаше като пирон към черната повърхност на океана. Пилотът се бореше с лостовете за управление и се опитваше чрез опашния ротор да спре падането на хеликоптера. Успя, но беше твърде късно.

Не за първи път Паркър виждаше мъже да умират. Самият той бе отнел живот като бе изпратил ракета „Сайдуиндър“ към соплото на аржентински изтребител. Тогава не му бе приятно, но сега беше още по-лошо. Видя как гърбицата от двигатели на „Супер Стелиън“ избухна в дъжд от искри. Пламъци нямаше, но какво от това? Наблюдаваше и се надяваше носът на хеликоптера да успее да се вдигне. Успя, но не достатъчно. „Стелиъна“ се стовари тежко във водата. Фюзелажът се разцепи по средата и предната част незабавно потъна, но задната се заподмята като вана върху вълните в продължение на няколко секунди, преди да започне да се пълни с вода. Изображението върху екрана на инфрачервения радар не показа някой да се е измъкнал от нея, преди да е потънала.

— „Сентри“, „Сентри“, видяхте ли? Край.

— Прието, „Хариър“. Веднага изпращаме спасителна група. Можете ли да останете да кръжите там?

— Прието, ще се помотаем наоколо — провери горивото Паркър. — Девет-нула минути. Аз… чакай! — Паркър насочи самолета надолу и включи едновременно фаровете за приземяване и телевизионната система. — Виждаш ли, Ян? — попита той седящия зад него.

— Мисля, че помръдна.

— „Сентри“, „Сентри“, във водата май има оцелял. Предайте на „Инвинсибъл“ веднага да изпратят тук един „Сий Кинг“. Слизам надолу да огледам. Ще ви държа в течение.

Хеликоптерът „Сий Кинг“ на английския военноморски флот пристигна след двадесет и пет минути. Облечен в гумен костюм лекар парашутист скочи във водата, за да нахлузи спасителен пояс на единствения оцелял. Други нямаше, както нямаше и отломки от крушението, а само мазно петно от гориво, изпаряващо се бавно в студения въздух. Втори хеликоптер продължи търсенето, а първият побърза да се върне на самолетоносача.

Райън наблюдаваше от мостика как двама санитари внасяха носилката. Секунди след това се появи моряк с ръчно куфарче.

— Това е негово, сър. Той е капитан II ранг. Казва се Дуайър. Счупени са един крак и няколко ребра. Състоянието му е, лошо г-н адмирал.

— Благодаря — пое куфарчето Уайт. — Има ли вероятност и други да са оцелели?

Морякът поклати глава.

— Не много голяма, сър. „Сикорски“ трябва да е потънал като камък. — Той погледна Райън. — Съжалявам, сър.

— Благодаря — кимна с глава Райън.

— „Норфолк“ се обажда по радиото, г-н адмирал — появи се един офицер свързочник.

— Да вървим, Джак. — Адмирал Уайт му подаде куфарчето и го поведе към свързочното помещение.

— Хеликоптерът потъна. Има един оцелял, с когото сега се занимават лекарите — каза Райън по радиовръзката. Отговорът се забави няколко секунди.