Том Клэнси - Ловът на „Червения октомври“

Рамиус и Камаров си говориха над картата няколко минути, проследявайки различни пътища, преди да изберат един. Екипажът не им обръщаше внимание. Хората никога не бяха насърчавани да разбират от карти. Капитанът отиде до задната преградка и вдигна телефона.

— Другаря Мелехин — каза той и изчака няколко секунди. Тук е капитанът. Някакви други проблеми със системите на реактора?

— Не, другарю капитан.

— Отлично. Задръжте нещата още два дни. — Рамиус затвори. Оставаха тридесет минути до следващата вахта.

Мелехин и Кирил Сурзпой, помощник инженерът, бяха на смяна в реакторното отделение. Мелехин следеше турбините, а Сурзпой се занимаваше със системите на реактора. Всеки от тях имаше един мичман и трима моряци на разположение. Инженерите бяха много заети през това плаване. Сякаш всеки датчик и монитор в реакторните отделения беше инспектиран, а много бяха изцяло ремонтирани от двамата старши офицери. Помагаше им Валентин Бугаев, офицерът по електрониката, геният на подводницата, който също водеше и часовете по политподготовка на екипажа. Хората около реактора бяха най-недоволните от целия екипаж. Всички знаеха за предполагаемото заразяване — на борда на подводница една тайна не издържаше дълго. За да облекчат натоварването им, обикновените моряци запълваха част от вахтите в реакторното отделение. Капитанът смяташе, че това е добър шанс за всестранната подготовка, в която той вярваше. Екипажът смяташе, че това е добър начин да се заразиш. Поддържаше се дисциплина, разбира се. Това отчасти се дължеше на вярата, която хората имаха в своя командир, отчасти на тяхната подготовка, но главно на тяхното съзнание — какво щеше да стане, ако те откажеха да изпълнят заповедите незабавно и с ентусиазъм.

— Другарю Мелехин — каза Сурзпой, — колебание на налягането в главния цикъл, датчик шест.

— Идвам. — Мелехин изтича и избута мичмана от пътя си, когато стигна до главното контролно табло. — Още един развален уред! Другите показват нормални данни. Нищо важно — каза със спокоен глас главният инженер, стремейки се всички да го чуят. Цялата вахта в отделението видя как главният инженер шепти нещо на помощника си. Младият човек клатеше бавно глава, докато двата чифта ръце работеха по контролните лостове.

Изведнъж се задействаха въртящата се червена алармена лампа и силен двуфазов звуков сигнал.

— Реакторът — SCRAM! 22 22 SCRAM — процедура за аварийно изключване на реактора — б. пр. — заповяда Мелехин.

— SCRAM! — Сурзпой натисна рязко с пръст главния изключващ бутон.

— Вие изчезвайте! — заповяда след това Мелехин. Нямаше никакво туткане. — Не, вие, превключете „гъсеницата“ към батериите, бързо!

Старшината изтича, за да го изпълни, псувайки промяната в заповедите. Отне му четиридесет секунди.

— Готово, другарю.

— Бягайте!

Старшината последен излезе от отделението. Преди да изтича към контролната зала, се увери, че люковете са здраво спуснати.

— Какъв е проблемът? — попита спокойно Рамиус.

— В топлообменника има радиационна тревога!

— Много добре, отидете и вземете един душ заедно с останалите моряци от вашата смяна. Успокойте се. — Рамиус потупа мичмана по ръката. — И преди сме имали такива проблеми. Вие сте човек с опит. Екипажът гледа на вас като на водач.

Рамиус вдигна телефона. Телефонът от другата страна беше вдигнат веднага.

— Какво е станало, другарю?

Моряците в контролната зала гледаха как капитанът им слуша отговора. Не можеха да не се възхитят на спокойствието му. Радиационната тревога беше прозвучала в цялата подводница.

— Много добре. Не ни остават много часове мощност в батериите, другарю. Трябва да се вдигнем до шнорхелна дълбочина. Бъдете в готовност да активирате дизела. Да. — Той затвори.

— Другари, слушайте ме. — Рамиус владееше гласа си. — В контролните системи на реактора има дребна авария. Тревогата, която чухте, не е предупреждавала за голяма утечка, а за авария в механизмите на управление на реакторните системи. Другарят Мелехин и другарят Сурзпой успешно извършиха аварийно затваряне на реактора, но ние не можем да управляваме реактора добре без главното контролно табло. Затова и ще завършим плаването си на дизел. За да сме сигурни срещу всяко възможно радиационно заразяване, реакторното отделение е изолирано, а всички помещения, първо инженерните, ще бъдат проветрени с въздух от повърхността, когато излезем на шнорхелна дълбочина. Камаров, вие ще отидете в задната част и ще се заемете с уредите за контрол на средата. Аз ще поема управлението.