Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

Той обаче не знаеше, че служителят на ЦРУ, с когото трябваше да се състои срещата, си седеше в американското посолство и в течение на няколко седмици нямаше да се показва в този район на Москва или поне не се планираше за такъв период да се среща с куриера. Този канал за връзка с КАРДИНАЛА вече не съществуваше, а що се отнася до ЦРУ — то нямаше намерение да го възстанови.

— Струва ми се, че напразно губим време — каза следователят. Той седеше до прозореца на апартамент, гледащ към „Лазовска“, заедно с един старши офицер от Второ главно управление. На съседния прозорец се бе разположил служител от същото управление със зареден фотоапарат. Тази сутрин следователят узна какво представлява тази „Ярка звезда“, а генералът, оглавяващ Второ главно управление, разпореди разследването да се води с максимално внимание и бързина, без да се жалят сили и средства. Едва сега стана ясно какво огромно по важност изтичане на информация е открил този претърпял нещастие стар полеви офицер от ПГУ, когото се канели да пенсионират.

— Мислите ли, че ни е излъгал?

— Не. Той веднага рухна, впрочем не беше тъй лесно да го накарам да рухне. Но все пак рухна — уверено каза следователят. — Лично аз мисля, че го пуснахме на улицата прекалено късно. Това означава, че те знаят всичко и са ликвидирали канала за връзка.

— Но какво е могло да се случи — имам предвид от тяхна гледна точка? Защото причината може да е съвсем банална.

— Вярно — кимна следователят. — Но сега ние знаем, че информацията, заснета на касетката, е изключително важна и секретна. Следователно източникът, от който е получена тази информация, заема отговорна длъжност и затова са взели всички необходими предпазни мерки за неговата защита. Отсега нататък ще трябва да поработим както следва — най-простият способ не оправда очакванията.

— Значи ще го приберем от улицата?

— Да.

Една кола се приближи към агента-свръзка, вратата се отвори, той седна в автомобила и едва тогава останалите служители на КГБ се отправиха към колите си.

След тридесет минути всички се събраха отново в Лефортовския затвор. Лицето на следователя беше тъжно.

— Кажете, защо ни излъгахте? — попита той, като се обърна към куриера.

— Не, не съм ви излъгал — в гласа му звучеше паника. — Аз направих всичко както трябваше. Може би закъснях, но аз ви казах това.

— А знакът, който оставихте на уговореното място, не означаваше ли, че са ви арестували?

— Не, нали ви обясних как става.

— Разбирате ли, проблемът е, че не можем да отличим един знак, драснат с тебешир, от друг. Ако сте поискали да ни измамите, ние не сме в състояние да попречим. — Следователят се наведе напред. — Вие можете да ни измамите веднъж, може — два пъти. Но да ни мамите постоянно, няма да ви се удаде. — Той замълча, давайки възможност на подследствения да разбере цялата сериозност на положението. Колко е просто да разпитваш слабите духом, помисли си следователят. В началото им дай да разберат, че имат надежда, после я отнемаш; отново показваш, че надеждата не е изчезнала напълно, и изведнъж демонстрираш колко лесно можеш да ги лишиш и от тази искрица надежда. Горе и долу, горе и долу дотогава, докато не престанат да разбират кое какво е, а тъй като се лишават по този начин от собствените си чувства, с тези чувства започваш да се разпореждаш ти, както ти е угодно.

— И така, да започнем отново. Срещнали сте жена в метрото, коя е тя?

— Не знам как се казва. Тя е над тридесет години, но изглежда по-млада. Руси коси, стройна и привлекателна. Винаги се облича добре, прилича на чужденка, но не е.

— Облича се като чужденка — как именно?

— Обикновено носи палто, купено на Запад. Това личи и по плата, и по кройката. Както вече казах, тя е привлекателна и…

— Продължавайте — каза следователят.

— Нашата парола е: да си сложа ръката на задника й. А тя обича това, мисля. Често се притиска към ръката ми.

Следователят по-рано не бе чул тази подробност и тутакси стигна до извода, че куриерът казва истината. Подобни детайли трудно се измислят тъй изведнъж и нещо повече — това съответстваше на характера й. Жената агент беше авантюристка. Тази жена не е професионалист, каза си той, поне истинският професионалист няма да се държи по този начин. А това означаваше, че вероятно — почти сигурно — е рускиня.

— Колко пъти сте се срещали с нея в метрото по тоя начин?

— Всичко пет. Това никога не ставаше в един и същи ден на седмицата. Срещите не бяха редовни, но всеки път се засичахме във втория вагон на един и същи влак.