— Упадъкът на Романови — отбеляза Головко. — Всичко това е дошло от потта на селяните.
— Ами поне малко от техните данъци е отишло за нещо красиво, безвредно и безсмъртно. Ако питате мен, то си струва повече, отколкото да се купуват грозни оръжия, които остаряват след няколко години. Имам една идея, Сергей Николаевич — да пренасочим средствата, изразходвани за съперничество във военнополитическата сфера, към създаване на красиви неща, вместо да ги прахосваме за ядрени оръжия.
— Значи вие сте доволни от постигнатите резултати?
Отново работа. Райън повдигна рамене и продължи да разглежда залата.
— Предполагам, че уточнихме дневния ред. Сега тези действащи лица ей там, до камината, ще трябва да изработят подробностите.
Той заби очи в един от огромните кристални полилеи. Интересно, колко ли години и човешки усилия са били необходими, за да се изработи това, помисли си Райън; вероятно е било доста забавно да се окачи нещо, което тежи колкото малка кола.
— А доволен ли сте от въпроса за проверките?
Потвърждава се, с едва забележима усмивка реши Райън, Головко работи в ГРУ „Националните технически средства“ е термин, обхващащ разузнавателните спътници и другите методи за наблюдение на чуждестранни държави. В Америка те бяха към ведомството на ЦРУ, но в Съветския съюз принадлежаха на ГРУ, съветското военно разузнаване. Въпреки колебливото споразумение по принцип за инспекция на място основното бреме за проверка на изпълнението на споразуменията щеше да легне върху разузнавателните спътници. А това бе в компетентността на Головко.
Не беше особена тайна за никого, че Джак работеше в ЦРУ. Не се налагаше; той не беше оперативен офицер. Неговото прикрепяне към преговорите по разоръжаването бе напълно логично. Сегашното му назначение бе свързано с контрола на някои стратегически ракетни системи вътре в Съветския съюз. Преди подписването на дадено споразумение по разоръжаването всяка от двете страни трябваше да се справи с дълбоко вкоренената параноя и да се убеди, че другата не се готви да й изиграе някой мръсен номер. Джак съветваше ръководителя на делегацията относно преговорите, когато, припомни си Райън, той си даваше труд да го слуша.
— Контролът по изпълнението на споразуменията — отговори той след кратък интервал — е много сложен технически проблем. Страхувам се, че наистина не съм достатъчно компетентен по него. Какво мислят вашите хора относно предложенията ни за ограничаване на системите с наземно базиране?
— Ние зависим от нашите ракети с наземно базиране повече, отколкото вие — каза Головко. Гласът му стана по-предпазлив, като започнаха да обсъждат мъчнотиите на съветската позиция.
— Не разбирам защо не придавате такова значение на подводниците, каквото им гласуваме ние?
— Надеждността, както добре знаете.
— Ах, по дяволите! Подводниците са надеждни. — Джак му пусна мухата и заразглежда отново часовника. Той беше величествен. На него имаше изобразена сцена: някакъв приличащ на селянин човек подава сабя на един младеж и го изпраща да се бие, махайки му с ръка за сбогом. Идеята не е съвсем нова, помисли си Джак: един стар пръч казва на младото яре да иде на заколение.
— Ние имахме няколко произшествия. Съжалявам, че трябва да го кажа.
— Да, тази „Янки“, която потъна край Бермудските острови.
— А другата?
— А? — Райън се обърна назад. Направи сериозно усилие да не се засмее.
— Моля, доктор Райън, не обиждайте моето разузнаване. Вие познавате историята с „Красный Октябрь“ толкова добре, колкото и аз.
— Как се казваше? О, да „Тайфун“, който вашите момчета загубиха край Каролина. Тогава бях в Лондон. Изобщо не ме запознаха.
— Мисля, че двата инцидента илюстрират проблема, пред който сме изправени ние, руснаците. Не можем да се доверим на нашите подводници напълно, както вие разчитате на вашите.
— Хм. — Да не вземе да спомене и за командирите, каза си наум Райън, внимавайки да не позволи на лицето си да издаде нещо.
Головко настоя:
— Но мога ли да ви задам един въпрос по същество?
— Стига само да не очаквате отговор по същество — усмихна се Райън под мустак.
— Ще има ли вашето разузнаване възражения срещу предложението по проектодоговора?
— Ами как бих могъл да знам за това? — Джак замлъкна. — Какво ще кажете за вашето?
— Нашите органи на Държавна сигурност вършат това, което им се нареди — увери го Головко.
Правилно, каза си Райън.
Читать дальше