Том Клэнси - Реална заплаха

Не му се вярваше. ЦРУ от години беше преодоляло нещата от този тип, за съжаление, но това бе реалността.

— Той добър пилот ли беше? — отново попита Ескобедо.

— Аз съм го учил, jefe. Налетял беше четиристотин часа, добре разбираше машината и го биваше за полети по уреди не по-малко от всеки друг млад пилот. Единственото, което ме тревожеше у него, беше страстта му към ниското летене.

— Така ли?

— Ниското летене над вода е опасно, особено нощем. Твърде лесно е човек да загуби ориентация. Забравя къде е хоризонтът и започва да поглежда през илюминатора, вместо да следи уредите. По този начин опитни пилоти са забивали самолетите си във водата. За нещастие ниското летене е забавно и много пилоти, особено младите, смятат, че е и изпитание за мъжеството им. Това е глупаво, както летците научават с течение на времето.

— Добрият пилот е предпазливият пилот, така ли? — попита Ескобедо.

— Точно това казвам на всеки, когото обучавам — сериозно отговори Ларсон. — Не всички ми вярват. Но важи навсякъде. Можете да попитате инструкторите на всяка военна авиация по света. Новаците допускат глупави грешки, защото са млади и неопитни. Възможността да се правят преценки се добива с опита — най-често чрез ужасяващ опит. Онези, които оцеляват, се научават, но някои не оцеляват.

Ескобедо мисли над това в продължение на няколко секунди.

— Ернесто беше горд човек.

Това прозвуча на Ларсон като епитафия.

— Ще проверя дневника за поддръжката на самолета — предложи пилотът. — И ще прегледам данните за атмосферните условия.

— Благодаря ти, че дойде толкова бързо, сеньор Ларсон.

— На твоите услуги съм, Jefe. Ако науча нещо, ще ти се обадя.

— Е?

— Харесвам Ларсон — каза Кортес. — Говори истината. Горд е, но не много.

Ескобедо кимна в знак на съгласие.

— Наемник, но добър. — „Като теб.“ Кортес не реагира на косвения намек.

— Колко полета са загубени през годините?

— Допреди осемнадесет месеца не водехме статистика. Оттогава сме загубили девет самолета. Това е една от причините да наемем Ларсон. Чувствах, че катастрофите се дължат на грешки на пилотите и на лошата поддръжка. Карлос се оказа добър инструктор.

— Но никога не е желал сам да се заеме с превоза?

— Не. Обикновен човек е. Води приличен живот и върши нещата, които са му приятни. За това може да се кажат много неща — небрежно каза Ескобедо. — Ти разглеждал ли си миналото му?

— Si. Всичко е наред, но…

— Но?

— Но ако се окаже нещо по-различно от онова, за което се представя, нещата стават други. — Тук беше моментът, когато обикновеният човек ще каже: „Но ти не можеш да подозираш всички.“ Кортес отбеляза, че Ескобедо не каза нищо, а това показваше, че не е наивен. Работодателят му имаше значителен опит в конспиративната работа и знаеше, че човек трябва да подозира всички. Не беше професионалист, но не беше и глупак.

— Мислиш ли…

— Не. Не е бил близо до мястото, от което е излетял самолетът, и не е можел да знае, че това ще стане точно тази нощ. Аз направих проверка: беше в Богота с приятелката си. Вечеряха сами и се оттеглиха рано. Вероятно е нещастен случай, но идва толкова бързо, след като сме научили, че norteamericanos 38 38 Северноамериканците (исп.). — Б.пр. планират нещо, че според мен не трябва да го наричаме така. Мисля, че ще трябва да се върна във Вашингтон.

— Защо?

— Ще се опитам да разбера какво става.

— Ще се опиташ?

— Синьор, събирането на секретна разузнавателна информация е изкуство…

— Човек може да купи всичко, което му трябва!

— Тук не сте прав — каза Кортес със спокоен поглед. — Най-добрите източници на информация никога не се мотивират от пари. Опасно е — глупаво е — да смятаме, че верността може да се купува.

— А какво ще кажеш за себе си?

— Това е въпрос, който трябва да обмислите, но съм сигурен, че вече сте го сторили. — Най-добрият начин да се спечели доверието на този човек беше да му се казва, че не съществува доверие. Ескобедо смяташе, че верността, която не може да се купи с пари, се поддържа със страх. В този смисъл работодателят му проявяваше глупост. Той смяташе, че славата му на човек на насилието може да сплаши всекиго, и рядко се досещаше, че има хора, които можеха да му дадат урок в тая област. Много неща в този човек бяха достойни за възхищение, но имаше и също толкова, заслужаващи презрение. По принцип той беше аматьор, макар и даровит, който с достатъчно голяма готовност се учеше от грешките си, но му липсваше академичната подготовка, за да се учи и от грешките на другите. А какво представлява обучението на разузнавача, ако не рутинно запаметяване на поуки от чужди грешки? Той не се нуждаеше чак толкова от съветник по разузнаването и сигурността, който да участва и в тайните операции. Това беше област, в която никой от тези хора не би молил, нито приел съвет. Те произлизаха от поколения на контрабандисти и имаха съвсем реален опит в корумпирането и подкупването. Работата беше там, че те не се бяха научили как да играят играта срещу добре организиран и страшен неприятел — колумбийците не се брояха. Това, че янките все още се бяха решили да действат в съответствие с мощта си, беше просто късмет. Ако имаше нещо, което КГБ успя да набие в главата на Кортес, то бе, че късметът не съществува.