Том Клэнси - Реална заплаха

— Никога не съм…

— Не се впрягай, Марк. Казах изкривяват, но не и пречупват. Правилата не предвиждат всички ситуации. Затова очакваме от агентите да упражняват способностите си за преценка. Така е в живота. В този случай моряците са открили много важна информация. Единственият начин да я използваме е, ако пренебрегнем начина, по който са се снабдили с нея. Не са нанесени никакви реални щети, тъй като подсъдимите ще бъдат съдени като убийци, а всичките необходими доказателства са реални. Те или трябва да се изпържат на стола, или да ни сътрудничат, като отново ни дадат всичката информация, която добрият капитан Вегенер е измъкнал от тях със заплаха. Във всеки случай така решиха във Вашингтон. Твърде неудобно е за всички да повдигат въпроса, който обсъдихме на катера. Ти наистина ли смяташ, че едно жури от местни съдебни заседатели би…

— Не — веднага си призна Брайт. — Не е необходим кой знае колко добър адвокат, за да разбие всичко на пух и прах, а дори и да не го направи…

— Точно така. Ние просто ще буксуваме. Живеем в несъвършен свят, но мисля, че Вегенер никога няма да повтори тази грешка.

— Добре. — На Брайт не му харесваше положението, но това нямаше значение.

— Значи сега трябва да разберем защо това бедно копеле и семейството му са се оставили да бъдат убити от един sicario 28 28 Sicario (исп.) — наемен убиец. — Б.пр. и копиеносеца му. Знаеш ли, когато преследвах разни умници из Ню Йорк, никой не се занимаваше със семействата им. Дори не убиваха човек пред очите на семейството му освен в случаите, когато желаеха да кажат нещо много важно.

— За пласьорите на наркотици няма много правила — изтъкна Брайт.

— Да. А аз смятах, че терористите са лоши.

Кортес мислеше, че сега му е много по-лесно, отколкото когато работеше с мачетеросите. Ето, седеше в едно ъглово сепаре на хубав, скъп ресторант и държеше списък с вина върху десет страници — Кортес се смяташе за специалист по вината — вместо в гъмжащата от плъхове колиба, където ядеше боб и произнасяше революционни фрази заедно с хора, чието разбиране на марксизма се изразяваше в обиране на банки и записването на героични изявления на касети, които местните радиостанции пускаха между рекламите и рок-музиката. Америка трябва да е единствената страна в света, в която бедните хора отиваха на демонстрации със собствените си коли и най-дългите опашки, на които се редяха, бяха на касите в супермаркетите.

Избра една малко известна марка от долината на река Лоара за вечерята си. Сервитьорът щракна одобрително химикалката си и взе менюто.

Кортес беше израснал в страна, където бедните хора — тази категория включваше почти всички — просеха за обувки и хляб. В Америка бедните райони бяха онези, в които хората вземаха наркотици, струващи стотици долари в брой седмично. За бившия полковник това беше повече от странно. В Америка наркотиците се разпространяваха от бордеите към покрайнините на градовете, като донасяха благосъстояние на хората, които имаха стоката, нужна на другите.

А точно това ставаше и на международно ниво. Янките, вечно стиснати при отпускане на официални помощи за по-бедните си съседи, сега ги заливаха с пари, но на така нареченото междуправителствено ниво. Човек можеше да се посмее на това. Не знаеше и не се интересуваше колко дава правителството на янките на приятелите си, но беше сигурен, че обикновените граждани, дотолкова отегчени от комфортния живот, че имаха необходимост от химически стимули, даваха далеч повече и го правеха, без да поставят условия за „правата на човека“. Беше прекарал толкова много години като професионален офицер от разузнаването в опити да намери начин да унижи Америка, да навреди на статута й, да намали влиянието й. Феликс разбра, че подходът му е погрешен. Беше използвал марксизма, за да се бори с капитализма независимо от това, че беше известно кои неща вършат работа и кои не. Но можеше да използва капитализма в борбата срещу самия него и да изпълни първоначалната си мисия, като през това време се наслаждава на облагите на самата система, на която се опитваше да навреди. А най-странно от всичко беше, че бившите му работодатели го смятаха за предател, защото намери начин, който върши работа…

Кортес си помисли, че човекът насреща му е типичен американец. Тежащ повече от необходимото поради твърде много добра храна и невнимателен с дрехите си. Вероятно не лъскаше и обувките си. Кортес си спомни, че прекара почти цялото си детство бос и се беше считал щастливец, че има три собствени ризи. Мъжът караше скъпа кола, живееше в удобен апартамент, имаше работа, за която му плащаха колкото на десет полковници от DGI, и това не му стигаше. Ето я Америка — независимо какво имаха хората, то никога не беше достатъчно.