Том Клэнси - Реална заплаха

Той не можеше да реши дали харесва мисията си, или не. От една страна, целта си струваше. От друга… но на Кларк не му плащаха, за да прави подобни преценки. Плащаха му да върши работа, а не да мисли много за нея. Това беше главният проблем с тайните операции. Човек рискува живота си по преценка на други. Добре беше да знае защо рискува, но онези, които вземаха решенията, казваха, че познанието често пъти прави работата по-опасна. Оперативните работници не винаги го вярваха. Точно сега Кларк имаше този проблем.

Самолетът „Туин Бийч“ беше паркиран в частта на международното летище Елдорадо, където имаше самолети от всякакви размери. Не се изискваше много интелект, за да може човек правилно да прецени за какво се използват те. Имаше прекалено много скъпи коли и много повече скъпи самолети, които едва ли можеха изцяло да принадлежат на старите богаташи. Това бяха играчките на парвенютата. Погледът на Кларк се плъзна по тях, на лицето му се четеше слаб интерес.

— Надниците за греховна работа не са малки, а? — засмя се Ларсон.

— А какво ще кажеш за бедните копелета, които плащат тези надници?

— Зная това. Казвам само, че самолетите са хубави. Онези гълфстриймове — мога да летя на такива — са прекрасни във въздуха.

— Колко струват? — попита Кларк.

— Един мъдрец е казал някога, че ако питаш за цената, няма да можеш да си я позволиш.

— Да. — Устните на Кларк се извиха в усмивка. „Но цената на някои неща не се измерва в долари.“ Вече навлизаше в необходимото състояние на духа за тази мисия.

Ларсон направи предполетната подготовка на самолета за около петнадесет минути. Беше кацнал преди деветдесет минути и малко частни пилоти биха се притеснявали да проверяват всичко по списъка. Но Ларсон беше добър летец, което преди всичко означаваше, че е внимателен. Кларк седна на дясната седалка в кабината, като се закопча с колана, сякаш е начинаещ по време на първия си полет. Търговските полети бяха малко по това време на деня и лесно излязоха на пистата за излитане. Единствената изненада беше сравнително дългият разбег.

— От височината е — обясни по разговорната система Ларсон, като зави встрани от пистата. — И приборите стават малко бавни при ниска скорост. Няма проблеми. То е, като да караш в сняг — просто трябва да внимаваш. — Дръпна лоста за вдигане на колесника, като остави самолета да лети с пълна газ, за да набере височина възможно най-бързо. Кларк погледна приборите, но не забеляза нищо нередно, макар да изглеждаше малко странно висотомерът ти да показва двадесет и седем хиляди метра височина, когато все още можеха да различават отделните хора по земята.

Самолетът се наклони наляво и пое курс на северозапад. Ларсон отпусна газта, като отбеляза, че тук човек трябва да обръща много внимание и на температурата на двигателите, макар охладителната система на двата двигателя „Континентал“ да беше подсилена, за да позволи загряването. Летяха към планинския гръбнак на страната. Небето беше ясно и слънцето светеше ярко.

— Красиво е, нали?

— Наистина — съгласи се Кларк. Планините бяха покрити с изумруденозелени дървета, чиито листа трептяха в маранята от влагата на нощния дъжд. Но обиграните очи на Кларк виждаха и други неща. Ходенето по тези хълмове би било страхотна гадост. Май единственото хубаво нещо, което можеше да се каже, беше, че тук имаше много добра маскировка, под която хората да се крият. Съчетанието от стръмни баири и разреден въздух щеше да направи това място доста тежко. Не му бяха обяснили какво точно щеше да става, но му бяха ясни достатъчно неща, за да се радва, че трудната част няма да е за него.

Планинските вериги в Колумбия са разположени по вектора югоизток-североизток. Ларсон избра удобен проход, за да прелети над тях, но заради ветровете от близкия Тихи океан прекосяването доста ги раздруса.

— Свиква се. Ветровете са силни днес поради навлизащия въздушен фронт. Около тези хълмове теченията са много мощни. Трябва да видиш какво представлява истински лошото време.

— Благодаря, ама не искам. Не виждам много места за кацане, ако нещата…

— Ако се влошат ли? — попита Ларсон. — Затова обръщам внимание на предполетната подготовка. Но тук долу има повече писти, отколкото можеш да си представиш. Разбира се, не винаги си добре дошъл, ако решиш да използваш някоя от тях. Не се притеснявай. Само преди месец сложих нови двигатели на тази птица. Продадох предишните на един от учениците си за стария му „Кинг еър“. Сега той принадлежи на митническите служби — обясни Ларсон.