Том Клэнси - Реална заплаха

— Какво можеш да кажеш за плановете на къщите?

— Няма проблем. Три архитектурни фирми са проектирали тези места. Охраната им не е твърде добра. Освен това в тази къща съм бил на едно парти — всъщност преди две седмици. Предполагам, че не е много умно от тяхна страна. Обичат да показват къщите си. Мога да ти осигуря етажните планове. Снимките от спътниците ще покажат охраната, разполагането по гаражи на превозните средства, такива неща.

— Показват го — усмихна се Кларк.

— Можеш ли да ми кажеш точно за какво си тук?

— Ами искат оценка на физическите характеристики на терена.

— Разбирам. По дяволите, аз можех да им го кажа, зная тези неща наизуст. — Въпросът на Ларсон не издаваше толкова любопитство, колкото обида, че не са поискали той да свърши тази работа.

— Нали знаеш как е в Ленгли — бяха думите, с които Кларк отхвърли тази забележка.

Това, което не каза, беше: „Ти си пилот. Никога не си мъкнал раница в джунглата. Аз съм го правил.“ Ако Ларсон знаеше миналото му, вероятно щеше да направи по-интелигентно предположение, но нещата, които Кларк вършеше за ЦРУ и което беше правил, преди да започне да работи за тях, не бяха много известни. Всъщност те не се знаеха от почти никого.

— Принципът е, че трябва да знаем толкова, колкото е необходимо, мистър Ларсон — каза Кларк след малко размисъл.

— Разбрано — каза пилотът по разговорната уредба.

— Хайде да направим прелитане за снимки.

— Най-напред ще се спусна над пистата, без да кацам. Ще го направим както трябва.

— Добре — отговори Кларк.

— Какво ще кажеш за рафинериите? — попита Кларк, след като се отправиха назад към Елдорадо.

— Намират се на югоизток оттук — отговори Ларсон, като завиваше встрани от долината. — Аз самият никога не съм ги виждал — не съм в този бизнес и те го знаят. Ако желаеш да ги видиш, трябва да идеш на тъмно с инфрачервен прибор за нощно виждане, но е трудно да ги намериш. По дяволите, преносими са, лесно се настройват и не тежат. Можеш да натовариш целия комплект на средно голям камион и на другия ден да го разположиш на десетина километри от мястото.

— Няма толкова много пътища…

— Какво ще правиш, ще претърсваш ли всеки камион? — попита Ларсон. — Освен това, ако искаш, можеш да пренесеш оборудването с хора. Тук работната ръка е евтина. Противникът е хитър и бързо се приспособява.

— Доколко се ангажира тукашната армия? — Разбира се, Кларк беше инструктиран за всичко, но знаеше, че на място нещата може да изглеждат различни.

— Опитвали са. Най-големият им проблем е да поддържат силите си. Хеликоптерите им не прекарват и двадесет процента от времето си във въздуха. Това означава, че не провеждат много операции. Значи, че ако някой бъде ранен, той няма да получи медицинска помощ особено бързо, а такова нещо пречи на работата при провеждане на операции. Пък и можеш да се сетиш колко плаща правителството, да речем, на един капитан. Представи си сега, че някой се запознае с капитана в местния бар. Черпи го и разговаря с него. Той казва на капитана, че може би е добре утре вечерта да се намира в югоизточния ъгъл на сектора му — е, където ще да е, но не в североизточния. Ако той реши да патрулира в единия край на района, но не и в другия, ще получи сто хиляди долара. Окей, другата страна има достатъчно пари, за да му плати веднага, просто за да види дали той ще им сътрудничи. Нещо като пари за стръв. След като покаже, че може да бъде купен, те се споразумяват за по-ниско, но редовно заплащане. Също така другата страна има достатъчно стока, за да може да му позволява от време на време да прави истински удари, когато разберат, че е техен човек, за да изглежда добре в очите на началниците си. Един ден този капитан се издига, става полковник, който контролира много по-голяма територия… Това става не защото са лоши хора, а просто защото нещата са така безнадеждни. Тук законите са крехка материя и, по дяволите, погледни как са нещата у дома, за бога. Аз…

— Никого не критикувам, Ларсон — каза Кларк. — Не всеки може да се заеме с една безнадеждна мисия и да не се отказва. — Обърна се, за да погледне през страничния прозорец, и се усмихна на себе си. — Трябва да си малко луд, за да вършиш тези неща.

Чавес се събуди с главоболие, което винаги придружава първоначалното пребиваване в място с по-рядка атмосфера. Болка, която започва някъде зад очите и обикаля цялата глава. Той беше благодарен за всичко това. През цялата си кариера в армията винаги се беше събуждал няколко минути преди сигнала за ставане. Това му позволяваше да направи преход от съня към будното състояние и правеше ставането по-леко поносимо. Завъртя глава наляво и надясно, като разглеждаше обкръжението си в оранжевия сумрак, който влизаше през незакритите с пердета прозорци.