Том Клэнси - Реална заплаха

Хотелската стая на Кларк беше добра и отговаряше на ранга на прикритието му. В тила си усещаше болка, която го подсещаше, че все още не се е приспособил съвсем към надморската височина, но две хапчета тиленол щяха да се погрижат за това, а и той знаеше, че работата му не включваше много физически усилия. Поръча да му донесат закуската в стаята и се зае с упражнения, за да поразмърда мускулите си. Но сутрешното бягане определено беше отписано. След като свърши, той взе душ и се обръсна. Обслужването тук беше добро. Тъкмо се облече, и закуската пристигна, а към девет часа беше готов за работа. Кларк взе асансьора до фоайето и излезе от хотела. Колата го чакаше. Качи се отпред.

— Buenos dias 18 18 Добър ден (исп.). — Б.пр. — каза шофьорът. — Може да вали днес следобед.

— Нося си шлифер, ако вали.

— Вероятно дъждът ще бъде студен.

— Шлиферът ми е с подплата — каза Кларк, довършвайки паролата.

— Който е измислил това, е напълно прав — каза мъжът. — Прогнозата е за дъжд. Казвам се Ларсон.

— Кларк. — Не се ръкуваха. Това просто не се правеше. Кларк си помисли, че Ларсон, който вероятно също не се представи с истинското си име, беше около тридесетте, с тъмна коса, но тя не се връзваше с донякъде скандинавското му име. Тук се знаеше, че Карлос Ларсон е син на баща датчанин и майка от Венецуела и ръководи школа по летене. Той беше вещ пилот и учеше клиентите си на всичко, което знаеше, без да задава твърде много въпроси. Това се харесваше на клиентите му. Всъщност не беше необходимо да задава въпроси — пилотите, особено начинаещите, говорят много — а той имаше силна памет и запомняше всяка подробност, а също и такъв вид професионален опит, който подканваше останалите да искат от него съвети. Всички смятаха, че той е финансирал бизнеса си, като е направил няколко много незаконни полета, след което се полупенсионирал и отдал на луксозен живот. Тази легенда създаваше доверие у хората, от които той се интересуваше, но също така не го превръщаше в противник на тези хора. Той беше човек, направил необходимото, за да вземе това, което искаше, и сега си живееше живота. Това обясняваше и хубавата му кола, която беше от най-мощните модели, произвеждани някога от БМВ, както и скъпия апартамент и метресата му, една стюардеса на „Авианика“, чиято истинска работа беше куриер на ЦРУ. Ларсон смяташе, че това разпределение е мечта, тъй като стюардесата наистина му беше любовница, а това е допълнително възнаграждение, което не би развеселило отдела за личния състав на ЦРУ. Притесняваше се единствено от това, че разпределението му не е известно на завеждащия операциите на ЦРУ в Колумбия. Макар и сравнително неопитен агент, Ларсон (Кларк щеше да се изненада, ако разбереше, че това е истинското му име) знаеше достатъчно за начините на работа на ЦРУ, за да разбира, че отделните „вратички“, които ръководството намира, по принцип означават наличието на някаква специална операция. Прикритието му беше създавано в продължение на осемнадесет месеца, през които от него не се изискваше да прави много в замяна. Пристигането на Кларк беше сигналът, че всичко това вероятно ще се промени. Време бе да заслужи заплатата си.

— Какъв е планът за деня? — попита Кларк.

— Ще полетим малко. Ще се приземим, преди времето да се развали — добави Ларсон.

— Зная, че имаш квалификация за летене по прибори.

— Приемам това като вот на доверие — каза пилотът усмихнато, като караше към летището. — Разбира се, ти си прегледал снимките.

— Да. Отнеха ми около три дни. Аз просто съм достатъчно старомоден и искам сам да позяпам нещата. Картите и снимките не дават всичко.

— Казаха ми, че мисията ни е просто да летим направо и с постоянна височина, никакви кръгове и други подобни, за да не ядосваме някои хора. — Хубавото на училището по летене беше, че можеше да се очаква самолетите му да бъдат видени къде ли не. Но ако един от тези самолети покаже особен интерес към конкретни хора, те можеха да си запишат регистрационния му номер и да отидат до летището, за да попитат защо. Хората, които живееха в Меделин, не се славеха с учтиви въпроси. Ларсон не се боеше от тях. Докато поддържаше прикритието си, знаеше, че няма много причини за тревога. В същото време той беше професионалист, а професионалистите са внимателни, особено ако искат да живеят дълго.

— Добре звучи. — Кларк също знаеше тези неща. Беше успял да остарее в трудния си бизнес, като поемаше само необходимите рискове. Те му стигаха. Не беше много по-различно, отколкото ако играеше лотария. Въпреки че човек имаше малко шансове да улучи правилния номер, ако той играе играта достатъчно дълго, правилният — или неправилният — номер щеше да се падне, независимо колко е внимателен човек. Само дето в тази лотария наградата не е в пари. Наградата беше необозначен плитък гроб, който човек получава само ако врагът не е забравил някои неща за религията.