Том Клэнси - Реална заплаха

Съвсем ясно бе, че повече от един екип броди из планината. Може би три или четири, ако се съди по броя и местоположението на досега нападаните участъци. Следователно, че „М-19“ отпадат. Нямаше достатъчно обучени хора в организацията им, за да направят нещо такова… не и без той да чуе, поправи се Кортес. Картелът не само беше укротил местните партизански фракции. Плащаше на информатори във всяка група, нещо, което колумбийското правителство не бе успяло да стори.

„Значи — помисли си той — вероятно американски групи за тайни операции работят из планината. Кои и какви са те? Сигурно войници или наемници от много високо качество. По-вероятно е да са войници.“ Международното общество на наемниците не беше същото както преди — а и всъщност никога не е било особено ефективно. Кортес бе ходил в Ангола и видя какво представляват африканските войници. Наемниците не трябваше да са чак толкова ефективни, за да ги победят, въпреки че сега, както и всичко в този свят, и това се променяше.

Които и да са те, сега се намират далеч — достатъчно далеч, за да не се чувства напрегнат. Така или иначе други щяха да ги гонят. Кортес беше разузнавач и не си правеше илюзии за воинските си способности. В момента събираше веществените доказателства почти като полицай. Видя, че гилзите от автоматите и картечниците са от един и същ производител. Не помнеше такава информация, но забеляза, че деветмилиметровите гилзи имаха същите номера на партидите — щамповани на основата, — както онези от едно летище по северното крайбрежие на Колумбия. Помисли си, че вероятността това да е съвпадение изглежда твърде малка. Следователно, който е наблюдавал летищата, се е преместил тук… Как ли го е направил? Простият начин е с камион или автобус, но изглеждаше прекалено очевидно, така биха постъпили „М-19“. За американците това би представлявало твърде голям риск. Янките биха използвали хеликоптери. Откъде ще излитат? Може би от кораб или по-вероятно от една от базите им в Панама. Не знаеше да има военноморски учения на американците на разстояние, което може да покрие един хеликоптер. Следователно трябва да е голям хеликоптер с възможност за дозареждане по време на полет. Само американците правеха това. И би трябвало хеликоптерът да е базиран в Панама. Кортес сложи гилзите в джоба си и започна да слиза по хълма. Сега имаше откъде да започне, а това беше всичко, от което се нуждае човек с неговите умения.

Самолетът „VC-20A“ на Райън — все още не можеше да свикне с мисълта, че това е неговият самолет — излетя от летището извън Монс рано следобед. Първото му официално представяне в международния разузнавателен бизнес мина добре. Докладът му за Съветския съюз и дейностите му в Източна Европа бе посрещнат с всеобщо одобрение и съгласие. Райън констатира с удоволствие, че шефовете аналитици на всички разузнавания в НАТО споделяха точно същото мнение за промените в политиката на врага си: никой не знаеше какво, по дяволите, става. Имаше теории, започващи от възгледа „Избухва мир и какво ще правим сега?“ до също толкова невероятното мнение, че „всичко е измама“. Но когато нещата се сведоха до официална разузнавателна оценка, хората, работили В този бизнес още преди Джак да се роди, само клатеха глави и мърмореха над бирите си — точно така правеше и Райън от време на време. Разбира се, истински добрата новина за тази година беше успехът, който имаха контраразузнавателните служби при разкриването на операции на КГБ по цяла Европа. ЦРУ не казваше на никого (освен на сър Базил, който присъстваше при изготвянето на плана) точно как е станало това, но се радваше на значителен престиж за дейността си в тази сфера. Балансът (Джак често пъти цитираше термини от инвестиционния бизнес) беше сравнително ясен: военната организация НАТО се намираше в най-доброто си състояние. Службите й за сигурност бяха по-ефикасни, отколкото всички мислеха, че е възможно. Проблемът беше, че цялостната мисия на съюза изглеждаше вече съмнителна в политическо отношение. За Райън това приличаше на успех, стига политиците да не се палят по разни щуротии и да създават нови проблеми.

Имаше много поводи да се усмихва човек над белгийската земя, която се отдалечаваше все повече, докато започна да прилича на шарено одеяло.

Вероятно най-вярното свидетелство за настоящото щастливо състояние на НАТО беше, че разговорите около банкетните маси и по време на кафето през почивките не засягаха „бизнеса“. Аналитиците разузнавачи от Германия и Италия, Британия и Норвегия, Дания и Португалия, всички изразиха загрижеността си от нарастващите проблеми с наркотиците в страните си. Дейността на Картела, който вече не се задоволяваше само с продажба на стоките си само в Америка, се разрастваше на изток. Професионалистите от разузнаването знаеха за убийството на Емил Джейкъбс и се чудеха дали международният наркотероризъм не е предприел съвсем нови и опасни действия — и какво следваше от това? Темпераментните французи особено силно одобряваха бомбения взрив край Меделин и бяха изненадани от объркания и донякъде обезкуражаващ отговор на Райън: „Не мога да коментирам. Не знаех нищо.“ Разбира се, реакцията им можеше да се предвиди. Ако някой еквивалентен френски служител бъде убит така отявлено, DGSE 72 72 Национална служба за държавна сигурност на Франция. — Б. пр. щяха да започнат незабавна операция. Французите особено много ги биваше за тези неща. Френските средства за масова информация и още по-важно френският народ разбираха и одобряваха това. И затова представителите на DGSE очакваха Райън да знае всичко и да се усмихне без коментар, вместо да се смути. Това не беше част о играта, както я играеха в Европа, и учудваше съюзниците о Стария свят. „Трябва ли да бъдат толкова непредсказуеми?“ биха се запитали те. Непредсказуемостта имаше стратегическа стойност за руснаците, но не и за съюзниците.