Том Клэнси - Реална заплаха

— И аз знам колкото вас… е, това не е вярно. Наблюдавахме онези копелета от известно време. Предполагам, че Емил е убит от някоя фракция в Картела — това не ме изненадва, — но без да вземат истинско официално решение. Снощният атентат може да доказва, че в организацията се водят борби.

— Е, някой е доста ядосан — отбеляза Холцман, като си водеше записки в бележника под кода, с който бе обозначил Кътър. „Старши административен служител“ беше съкратено като ЗАДНИК. — Говори се, че Картелът е наел хора от „М-19“ да извършат убийството и че колумбийците наистина са обработили заловения човек.

— Може би.

— Откъде са разбрали, че директор Джейкъбс отива там?

— Не зная — отговори Кътър.

— Нима? Знаете, че секретарката му е опитала да се самоубие. Бюрото не казва изобщо нищо, но според мен това е забележително съвпадение.

— Кой отговаря за случая там? Ако щете, ми вярвайте, но не зная.

— Дан Мъри. Заместник-директор. Всъщност той не върши оперативната работа, но е човекът, който докладва на Шоу.

— Е, това не е мой терен. Аз се занимавам със задграничните аспекти на случая, а за вътрешнодържавните въпроси има друга канцелария — посочи Кътър, издигайки каменна стена, която Холцман не можеше да пробие.

— Значи Картелът е доста ядосан заради операцията „Тарпон“ и някои висши шефове в него са действали без одобрението на всички, за да елиминират Джейкъбс. Казвате, че други членове смятат действията им за прибързани и са решили да елиминират Хората, подготвили убийството?

— Така изглеждат нещата сега. Трябва да разберете, че разузнавателната ни информация по въпроса е доста малко.

— Разузнавателната ни информация винаги е доста слаба — изтъкна Холцман.

— За това можете да говорите с Боб Ритър. — Кътър сложи чашката си за кафе на масата.

— Да — усмихна се Холцман. Във Вашингтон имаше двама души, които със сигурност никога няма да кажат нищо — Боб Ритър и Артър Мур. — А какво ще кажете за Джак Райън?

— Той сега започва. Пък и прекара цялата седмица в Белгия, на конференцията по разузнаването на НАТО.

— В Белия дом се говори, че някой трябва да направи нещо с Картела… Че нападението над Джейкъбс е директно нападение над…

— Аз също гледам Си-Спан 71 71 Телевизионно предаване на политически теми. — Б. пр. , Боб. Лесно е да се дрънка.

— И какво каза тази сутрин губернаторът Фаулър?

— Оставям политиката за политиците.

— Знаете ли, че цената на кокаина се покачва?

— О? Аз не се интересувам от този пазар. Вдига ли се? — Кътър все още не беше чул нищо за това. „Вече…“

— Не много, но донякъде. Говори се, че пристигащите пратки са намалели.

— Радвам се да го чуя.

— Но не можете да коментирате въпроса? — попита Холцман. — Вие бяхте човекът, който твърдеше, че това е война и ние трябва да я третираме като такава.

Усмивката на Кътър замръзна за момент върху лицето му.

— Нещата, които имат отношение към войните, се решават от президента.

— А какво ще кажете за Конгреса?

— Е, и от тях, но откакто работя в правителството, по този въпрос има ясни указания от Конгреса.

— Как бихте се почувствали лично вие, ако сме замесени в този атентат?

— Не зная. Не сме замесени. — Интервюто не вървеше според плана. Какво ли знае Холцман?

— Това е хипотетично предположение — изтъкна репортерът.

— Добре. Сега спираме интервюто — напълно. Хипотетично ние бихме могли да избием всички копелета и не бих пролял нита сълза. А вие?

Холцман изсумтя:

— Неофициално аз съм напълно съгласен с вас. Израснал съм там и си спомням времето, когато беше безопасно да се движиш спокойно по улиците. Сега всяка сутрин гледам броя на убитите и се чудя дали се намирам във Вашингтон или в Бейрут. Значи не сме ние, нали?

— Не. Повече прилича на съкращения на щата в Картела. Това е предположение, но за момента е най-доброто, с което разполагам.

— Добре. Предполагам, че ще мога да направя един репортаж от всичко дотук.

Това беше удивително, но и вярно. Кортес прекара там повече от час. С него имаше шестима въоръжени мъже и едно куче, което душеше, за да намери следи от хората, нападнали преработвателния участък. Празните гилзи бяха предимно от калибър 5,56 мм, използвани в повечето от страните на НАТО и от представителите им по целия свят и които водеха началото си от спортния патрон калибър 223 за „Ремингтън“. Имаше и няколко деветмилиметрови гилзи и една празна голяма гилза от 40-милиметров гранатомет. Някой от нападателите е бил улучен, вероятно сериозно. Използвали са класическия метод на нападение, една огнева група откъм склона и една щурмова на същото ниво, но от север. Напуснали са мястото бързо, без да минират телата, както се беше случило на два пъти. Кортес реши, че вероятно са го сторили заради ранения. А също защото знаеха — или подозираха? Не, вероятно знаеха, че двамата мъже са се измъкнали, за да потърсят помощ.