Том Клэнси - Реална заплаха

Кортес се усмихна.

— Si, jefe. Дори и да не можеш да определиш какво обсъждат тук, аз се надявам да разбера през уикенда. Не обещавам, но ще направя всичко възможно.

— Жена — каза Ескобедо. — Млада и красива, сигурен съм в това. Желая ви приятен уикенд, полковник. Аз със сигурност ще се наслаждавам на своя.

Кортес го нямаше само от половин час, когато се получи съобщение по телефакса, че снощната куриерска пратка не е пристигнала на мястото си в Югоизточна Джорджия. Развеселената гримаса, която неизменно съпровождаше получаването на свръхсекретна информация, веднага се превърна в гневна. El jefe си помисли да се обади на Кортес на номера на подвижния му телефон, но си спомни, че наетият от него човек отказваше да обсъжда важни проблеми по тази според него „несигурна линия“. Ескобедо поклати глава. Полковникът от DGI е като стара бабичка! Телефонът на el jefe иззвъня.

— Готово — каза един човек във фургон, отдалечен на две хиляди мили оттук.

„РАЗПОЗНАВАНЕ НА ГЛАС — изписа компютърът. — ОБЕКТ БРАВО СЕ ОБАЖДА ДО ОБЕКТ ЕХО, ЧЕСТОТА 848.970 MHZ, ИДЕНТИФИКАЦИЯ НА ОБАЖДАНЕТО 2349Z, ИДЕНТИФИКАЦИЯ НА ПРИЕМАЩИЯ ОБЕКТ 345.“

— Тук може да излезе нещо голямо, Тони.

Старшият техник, когото преди четиридесет и седем години бяха кръстили Антонио, си сложи слушалките. Разговорът се записваше на високоскоростна лента — всъщност използваха видеолента с ширина два сантиметра поради типа на системата, използвана за прехващане на сигнала. Четири отделни машини го записваха. Това бяха касетофони „Сони“, обикновен модел, леко изменен от техниците на АНС.

— Ха! Сеньор Браво е ядосан! — отбеляза Тони, като долови част от разговора. — Обади се до Мийд и им кажи, че хванахме замразено въже по лявото поле на игрището.

„Замразено въже“ беше текущото наименование в АНС на много важните заловени сигнали. Бейзболният сезон беше в разгара си и отборът на „Балтимор Ориоул“ възвръщаше формата си.

— Как е сигналът?

— Ясен като църковна камбана. Господи, защо ли не си купя от акциите на тази фирма? — Антонио замълча, като се опитваше да не избухне в смях. — Божичко, колко е ядосан!

Обаждането прекъсна след минута. Тони превключи слушалката си към един от касетофоните, премести се заедно със своя въртящ се стол до телексната машина и започна да пише.

СПЕШНА ТЕЛЕГРАМА

СТРОГО СЕКРЕТНО +++++ ЛУДОРИЯ

2358Z

Доклад за данни от разузнаване на електронни сигнали

Прехванат сигнал 345 Повикал 2349Z Честота 836.970 MHZ

Повикал: Обект Браво

Отговорил: Обект Ехо

Б: Загубихме още една пратка. [Възбуда]

Е: Какво се е случило?

Б: Проклетият самолет не е пристигнал. Какво мислиш? [Възбуда] Е: Казах ти, че правят нещо ново. Опитваме се да разберем какво.

Б: И кога ще разберете?

Е: Работим по въпроса. Нашият човек пътува за Вашингтон, за да открие какво става. Случиха се и някои други неща.

Б: Какво? [Възбуда]

Е: Предлагам да се срещнем утре, за да го обсъдим.

Б: Редовното събрание е във вторник.

Е: Това е важно. Всички трябва да го чуят, Пабло.

Б: Не можеш ли да ми кажеш нещо?

Е: Северноамериканците променят правилата. Все още не знаем точно по какъв начин.

Б: Е, а защо му плащаме на оня кубински изменник? [Възбуда]

Е: Той се справя много добре. Може би ще научи повече при пътуването си до Вашингтон. Но на събранието ще обсъждаме нещата, които сме научили досега.

Б: Добре. Ще подготвя събранието.

Е: Благодаря, Пабло.

Край на обаждането. Прекъсване на сигнала. Край на приемането.

— Каква е тази „възбуда“?

— Не мога да пиша в официално съобщение, че му кипят лайната — отговори Антонио. — Това е горещо съобщение. Има оперативна разузнавателна информация. — Той натисна бутона за излъчване на терминала. Сигналът беше адресиран до получател, обозначен с кодово наименование „Лудория“ и никой от хората, работещи с фургона, не знаеше нещо повече по въпроса.

Боб Ритър тъкмо беше си тръгнал за дома и се намираше едва на една миля нагоре по булевард „Джордж Вашингтон“, когато телефонът в автомобила му нададе характерния си и според него дразнещ тон.

— Да?

— Съобщение за „Лудория“.

— Разбрано — каза заместник-директорът по оперативните въпроси с потисната въздишка. — Закарай ме обратно — нареди на шофьора си той.

— Да, сър.

Да се върнеш обратно, та дори ако си висш служител на ЦРУ, означава, че трябва да намериш място, където да обърнеш, а след това да се бориш с натовареното движение в късните часове на деня, което в пълното си величие задължава и бедни, и богати да се движат с едни и същи двадесет мили в час. Охраната на портала махна с ръка на колата да влиза и пет минути по-късно той се озова в канцеларията си. Съдията Мур вече беше си отишъл. За тази операция имаха право да знаят само четирима офицери. Това беше минималният брой хора, необходими просто за да изчакват и оценяват пристигащите сигнали за операцията. Днешният дежурен офицер тъкмо беше пристигнал на работа. Той му подаде съобщението.