Том Клэнси - Реална заплаха

Или поне така смятаха всички.

Правителството на Съединените щати се занимаваше с улавяне на чужди радиосигнали от времето на известната черна камера на Ярдли. Позната като радиоразузнаване, или разузнаване на електронни сигнали, това бе възможно най-добрата информация — думите на враговете ви, предназначени за собствените им хора. В тази област Америка превъзхождаше всички от поколения насам. Съществуваха цели съзвездия от спътници за подслушване на сигнали от чужди страни, улавяне на откъслечни радиосигнали, странични сигнали от микровълнови релейни кули. Сигналите често пъти биваха шифровани и се обработваха в щаба на Агенцията за национална сигурност във Форт Мийд, Мериленд, между Вашингтон и Балтимор, в чието огромно, простиращо се върху няколко декара мазе се намираха повечето от суперкомпютрите в света.

Задачата беше постоянно да се следят шестстотинте честоти, използвани от клетъчната телефонна мрежа в Меделин. Това, което за всички полицейски агенции в света беше невъзможно, представляваше леко упражнение за загрявка за Агенцията за национална сигурност, където непрекъснато се следяха буквално десетки хиляди радио и други електронни канали. Агенцията за националната сигурност беше много по-голяма от ЦРУ, далеч по-секретна и много по-добре финансирана. Една от станциите й се намираше във Форт Хуачуа в Аризона. Там имаха дори собствен суперкомпютър, съвсем нов „Грей“, свързан чрез оптичен кабел с един от многото комуникационни автомобили, изпълняващи функции, за които хората, свързани в мрежата, знаеха, че не трябва да питат.

Следващият проблем възникваше, когато компютърът трябваше да заработи. Разбира се, имената и самоличността на много от хората в Картела бяха напълно известни на правителството на САЩ. С помощта на записи на гласовете разработиха алгоритъм за разпознаване на тези гласове, независимо коя честота използват. След това гласовете на събеседниците на известните лица също биваха идентифицирани по електронен път. Не след дълго компютърът записваше и автоматично разпознаваше повече от тридесет гласа, а броят на известните гласове се разширяваше всеки ден. Захранването понякога създаваше трудности при разпознаването на гласовете, но главният техник преценяваше, че хващат повече от 60 процента, и понеже базата данни с разпознаваеми гласове растеше ежедневно, ще достигнат 85 процента.

Гласовете, за които нямаше определени имена, бяха обозначени с цифри. Глас 23 току-що се обади на глас 17. Двадесет и три бе охраната. Успяха да определят самоличността му, тъй като той се обаждаше на 17, за когото също се знаеше, че е от охраната на обект Ехо, както в екипа за разузнаване на радиосигналите знаеха Ескобедо. Записаният сигнал съобщаваше, че „той идва да се срещне с него“. Кой точно е „той“, те не знаеха. Или досега не бяха чували този глас, или, по-вероятно, не бяха успели да го идентифицират. Специалистите от разузнаването имаха търпение. Този случай беше се развил доста по-бързо от обичайното. Въпреки модерната апаратура онези не предполагаха, че е възможно някой да ги подслушва, и по тази причина не предприемаха предпазни мерки. След един месец екипът за радиоразузнаване ще има достатъчно опит по отношение на подслушваните хора, за да разработи всякаква използваема тактическа разузнавателна информация. Всичко беше въпрос на време. Техниците се чудеха кога ще започне провеждането на истинските операции. В края на краищата нагласяването на системите за разузнаване на радиосигналите винаги означаваше, че предстои разполагане на сили по бойното поле.

— Какво има? — попита Ескобедо, когато Кортес влезе в стаята му.

— Директорът на американското ФБР ще лети за Богота утре. Напуска Вашингтон около обяд. Посещението ще бъде тайно. Очаквам да използва официален самолет. Американците имат една ескадрила с такива самолети във военновъздушната база „Андрюс“. Ще бъде попълнен полетен план и вероятно ще го запишат като нещо друго. Полетът може да бъде всеки един от утрешния следобед до осем вечерта. Очаквам това да бъде двумоторен самолет за бизнесмени. Вероятно G-III, въпреки че е възможно да дойдат и с друг модел. Ще се среща с министъра на правосъдието, несъмнено за да обсъди нещо много важно. Аз ще отлетя незабавно за Вашингтон, за да разбера каквото мога. След три часа има полет до Мексико сити. Ще се кача на него.

— Източникът ти на информация е добър — отбеляза Ескобедо, впечатлен за първи път.