Том Клэнси - Реална заплаха

В разстояние на час шест посолства получиха съобщението и докато слънцето се носеше над земята, шестима агенти на ФБР посетиха официалните приемни на няколко американски търговски банки за „всякакви услуги“. Те предадоха идентификационните номера на няколко сметки, чиито значителни суми щяха незабавно да бъдат замразени просто чрез блокиране от компютъра. Във всичките банки това стана без много шум. Никой не трябваше да знае, а важността на тайната беше разяснена на директорите на банките в Америка и навсякъде другаде по много пряк начин от сериозни висши правителствени служители, които имаха силно желание да сътрудничат. В края на краищата парите не са техни. Полицейските служители разбраха, че почти всичките сметки не са особено активни, като средно извършват две до три сделки на месец, разбира се, винаги големи. В сметките щяха да продължат да се приемат влогове и един белгийски служител намекна, че ако ФБР има информация за всички останали сметки от подобен характер, прехвърлянията от една проследена сметка в друга, разбира се, в границите на Швейцария, както беше допълнил белгийският служител, трябва да не се спират, за да не се усетят вложителите. Беше казал, че в края на краищата наркотиците са общият враг на всички цивилизовани хора и най-вече на всички полицаи. Директорът Джейкъбс незабавно одобри предложението, като го съгласува с министъра на правосъдието. Дори и холандците съдействаха, независимо от факта, че самото холандско правителство продаваше наркотици в определени магазини за своите по-изтормозени млади граждани. Случаят беше ясен пример за капитализъм в действие. Имаше мръсни пари, които са спечелени по уж правдоподобен начин, а правителствата не одобряваха такива пари. По тази причина ги конфискуваха, за да ги използват за свои цели. Що се отнася до банките, тайната, в която се бяха заклели, се пазеше така свещено, както и самоличността на вложителите.

Всичко приключи към края на работното време в петък. Компютърната система на банките остана включена. Хората на закона сега разполагаха с още два пълни дни, за да проследят допълнително следите на парите. Ако откриеха още средства, които са във връзка с вече конфискуваните сметки, те също щяха да бъдат блокирани и както беше случаят в европейските банки, конфискувани.

Първият удар беше в Люксембург. Въпреки че швейцарските банки са известни по света със законите си за поверителността, единствената разлика между начина им на работа и този на банките от повечето европейски страни се криеше във факта, че например Белгия не е заобиколена от Алпите и че Швейцария не беше прегазвана от чужди армии така неотдавна, както съседите й. Но почтеността на банките беше също толкова голяма и всъщност банкерите от другите страни ненавиждаха Алпите за това, че даваха на швейцарските им братя такова допълнително и неочаквано предимство в бизнеса. Но в този случай правилото изискваше международно сътрудничество. До вечерта в неделя бяха открити още шест „мръсни“ сметки и компютрите блокираха нови сто и тридесет и пет милиона долара.

Във Вашингтон директорът Джейкъбс, заместникът му Мъри, специалистите от службата по организираната престъпност и тези от Министерството на правосъдието напуснаха канцелариите си, за да отидат на съвсем заслужена вечеря в ресторанта „Жокей клуб“. Докато охраната на директора наблюдаваше, десетте човека започнаха да се хранят за сметка на правителството. Може би някой минаващ репортер или щатен служител на списанието „Обща кауза“ би възразил, но тази вечеря беше напълно заслужена. Операция „Тарпон“ представляваше най-големият успех в борбата с наркотиците. Споразумяха се, че към края на седмицата ще я оповестят.

— Господа — каза Дан Мъри, като се изправи с чашата си. Вече не си спомняше колко чаши бяха придружили тази вечеря с риба, разбира се. — Давам думата на бреговата охрана на Съединените щати!

Всички се изправиха със смях, който смути останалите клиенти в ресторанта. „Бреговата охрана на Съединените щати!“ Един прокурор от Министерството на правосъдието отбеляза, че е жалко, дето не знаят думите на песента „Semper Paratus“ 48 48 Винаги готов (лат.). — Б.пр. .

Групата се разотиде към десет часа. Агентите от охраната на директора се спогледаха. Емил не носеше пиене и на следващия ден щеше да има махмурлук и да бъде кисел като разгневен мечок — но щеше да се извини на всички още преди обеда.