Том Клэнси - Реална заплаха

„Изводът е, че Емил не харесва операцията“ — помисли си съдията Мур. От друга страна, думите на Джейкъбс накараха Кътър да се размърда в стола си. Джейкъбс беше дребен човек, но достойнството и моралът му се измерваха в мегатонове.

— Какво се опитваш да ни кажеш, Емил? — леко попита президентът. — Кажи го.

— Прекратете цялата операция — отговори директорът на ФБР. — Прекратете я, преди нещата да са отишли твърде далеч. Дайте ми нужните хора и мога да постигна повече тук, у дома, и съвсем в рамките на закона, а не с подобни десантни глупости. „Тарпон“ е доказателството. С добра полицейска работа постигнахме най-големия си успех досега.

— Което се случи благодарение на факта, че един шкипер от бреговата охрана поизлезе от пълномощията си — отбеляза съдията Мур. — Ако той не беше нарушил правилата, това дело сега щеше да бъде за обикновено пиратство и убийство. Не го забравяй, Емил.

— Такова нещо не се случва за първи път и разликата, Артър, е, че то не е планирано от никого във Вашингтон.

— Този капитан няма да бъде наказан, нали? — попита президентът.

— Не, сър. Вече сме се погрижили за това — увери го Джейкъбс.

— Добре. Нека бъде така. Емил, уважавам гледната ти точка — каза президентът, — но трябва да опитаме нещо по-различно. Не мога да накарам Конгреса да одобри удвояване на средствата за ФБР или Агенцията за борба с наркотиците. Знаеш го.

„Не сте се опитали“ — поиска да каже Джейкъбс. Вместо това кимна в знак на подчинение.

— А аз мислех, че си съгласен с операцията.

— Можете и сега да мислите така, господин президент. „Как се забърках в тази каша?“ — запита се Джейкъбс. Този път, както и много други, беше покрит с добри намерения. Нещата, които вършеха, не бяха съвсем законни по същия начин, по който скачането с парашут не е съвсем опасно — ако всичко мине нормално.

— И кога отиваш в Богота?

— Идната седмица. Изпратил съм писмо до аташето и той ще го достави лично на министъра на правосъдието. За срещата ще бъде осигурена добра охрана.

— Добре. Искам да внимаваш, Емил. Имам нужда от теб. Особено необходими са ми съветите ти — меко каза президентът. — Дори и ако не винаги ги приемам.

„Президентът трябва да е световен шампион по успокояване на хората“ — помисли си Мур. Но част от всичко се дължеше на Емил Джейкъбс. Той беше участвал в правителствените операции, откакто започна работа в канцеларията на окръжния прокурор в Чикаго преди тридесет години.

— Друго има ли?

— Направих Джак Райън действащ заместник-директор по въпросите на разузнаването — каза Мур. — Джеймс го препоръча и смятам, че е готов за поста.

— Той ще узнае ли за „Увеселителна лодка“? — веднага попита Кътър.

— Не е толкова готов, нали, Артър? — предположи президентът.

— Не, сър. Нареждането ви беше тази операция да се пази в тайна.

— Има ли някаква промяна при Гриър?

— Нещата не изглеждат много добре, господин президент — отговори Мур.

— Проклета работа. Идната седмица трябва да ида до Бетесда, за да си премеря кръвното налягане. Ще се отбия да го видя.

— Това ще бъде много любезно, сър.

Райън забелязваше, че всички му помагат адски много. Чувстваше се като натрапник в тази канцелария, но Нанси Къмингс — секретарка на заместник-директора по разузнаването дълго преди Гриър да дойде тук — не се отнасяше с него като с чужд човек, а хората от охраната, на която сега имаше право, го наричаха „сър“, макар че един от тях беше по-възрастен от Джак. Не осъзнаваше, докато някой не му каза, че истински хубавото нещо сега е, че му се полага и шофьор. Осигуряваха му кола просто защото шофьорът й беше офицер от охраната и носеше под лявата си мишница автоматичен пистолет „Берета“, модел 92-F (под арматурното табло се криеше нещо още по-впечатляващо). За Райън това означаваше, че вече няма да бъде сам по време на петдесет и осем минутното пътуване. Отсега нататък той ще бъде една от онези важни персони, които седят на задната седалка на бързата кола и разговарят по секретния телефон или четат важни документи, или, което е и по-вероятно, преглеждат вестника на път за работата си. Официалната му кола ще бъде паркирана в подземния гараж на ЦРУ на запазено място до асансьора за изпълнителните директори, който ще го качва директно на седмия етаж, без да се налага да преминава през обичайната процедура на пропуска, която беше голяма глупост. Ще се храни в стола на изпълнителните директори с махагоновите мебели и дискретно елегантните сребърни прибори.