Том Клэнси - Реална заплаха

— Колко самолета не успяват да стигнат дотук? — попита сержантът оръжейник Блек, когато ги откарваха.

— Какво искаш да кажеш?

— Видях изтребителя, сър. И ми се струва, че е казал на оня „Карай насам или…!“ А тук са ни викали повече пъти, отколкото са кацали самолети, така ли е? Искам да кажа, сър, струва ми се, че някои хора не са разбрали намека и момчето, което кара изтребителя, им е показало къде зимуват раците.

— Не е нужно да знаеш това, сержант Блек — изтъкна офицерът от ЦРУ.

— Разбрано. Както и да е, на мен ми е безразлично, сър. Като бях във Виетнам за първи път, видях как очистиха цял взвод, защото някои от хората му бяха дрогирани. Хванах един боклук да продава наркотици в моя взвод, беше през 74-75-а. За малко не го пребих до смърт и си навлякох големи проблеми.

Офицерът от ЦРУ кимна така, сякаш тези думи го изненадваха. Не беше така.

— Не забравяй принципа „да знаем само толкова, колкото е необходимо“, сержант — повтори той.

— Тъй вярно, сър. — Сержант Блек събра хората си и тръгна към чакащия ги хеликоптер.

„Това е проблемът с «черните» операции — помисли си офицерът от ЦРУ, като наблюдаваше отиващите си морски пехотинци. — Човек иска в операцията да участват добри хора, надеждни, умни.“ Но добрите, надеждни и умни хора имаха мозъци и въображение. И за тях съвсем не беше толкова трудно да се досетят за нещата. След като достатъчно хора започнеха да се досещат, „черните“ операции посивяваха. Като зората, която тъкмо започваше да изгрява. Само че светлината не винаги беше приятно нещо.

Адмирал Кътър се срещна с директорите Мур и Джейкъбс във фоайето на крилото с канцелариите и ги заведе направо в Овалната стая. На пост бяха агентите Конър и Д’Аугостино и по навик огледаха и тримата. Необичайно за Белия дом, тримата влязоха право при Кавгаджията.

— Добър ден, сър — поздравиха един след друг те.

Президентът стана от бюрото си и зае мястото си в един античен стол до камината. Обикновено седеше тук, когато провеждаше „задушевни“ разговори. Президентът съжали, че трябва да го прави. Столът, на който седеше, беше далеч по-неудобен от направения по поръчка зад бюрото му, а и гърбът му се обаждаше. Но дори и президентите, трябва да играят по правилата, както другите очакват.

— Считам, че това, което ще ми кажете сега, е доклад за развитието на нещата. Вие ли ще започнете, господин съдия?

— „Увеселителна лодка“ е в действие. Всъщност имаме голям късмет. Още със самото пристигане наблюдателният ни екип забелязал излитащ самолет. — Мур дари на всички по една усмивка. — Всичко се разви точно според плана. Двамата контрабандисти са задържани във федералния затвор. Чисто и просто късмет, разбира се. Не можем да очакваме това да се случва твърде често, но заловихме деветдесет килограма кокаин, а това е добра работа за една нощ. Всичките четири десантни групи са по местата си. Никой не е забелязан.

— Как работи спътникът?

— Някои неща все още се настройват. Разбира се, това са основно компютърни проблеми. Работата, за която планираме използването на спътника „Риолит“, ще отнеме още седмица-две. Както знаете, този елемент от плана беше оформен доста късно и за момента свирим по слух. Проблемът, ако мога да го нарека така, е в настройката на компютърните програми, а за това ще трябват още два дни.

— Ами Конгресът?

— Сега, следобед — отговори съдията Мур. — Не очаквам да имаме проблеми.

— Това си го казвал и преди — изтъкна Кътър.

Мур се обърна и го изгледа с уморените си очи.

— Свършихме доста подготвителна работа. Не предприемам операции, указани в Правилника за специалните и опасни операции често, но когато съм го правил, не съм имал проблеми с тях.

— Не очаквам активна опозиция, Джим — съгласи се президентът. — И аз свърших някои подготвителни работи. Емил, днес си мълчалив.

— Разглеждали сме този аспект на операцията, господин президент. Нямам опасения относно закона, тъй като за това няма закон. Конституцията ви дава абсолютни пълномощия да използвате военна сила, за да защитите националната ни сигурност, след като бъде установено — от вас, разбира се, — че тя е застрашена. Прецедентите в законодателството съществуват още от времето на президента Джеферсън. Разбира се, политиката е друго нещо, но това не е в сферата на пълномощията ми. Във всеки случай ФБР разкри една очевидно голяма операция по пране на пари и сме готови да влезем в действие.

— Колко голяма? — попита адмирал Кътър, което подразни президента, защото и той искаше да зададе същия въпрос.