Том Клэнси - Реална заплаха

— „Нож“, тук „Променлива“, сигналът ви е ясен и чист. Готови сме за приемане, край. — Зад него Кларк се завъртя в стола си, за да погледне картата.

— Намираме се на обект „Рено“ и познайте какво има тук — двумоторен самолет и някакви хора го товарят с нещо в кашони. Край.

Кларк се обърна и погледна радиото изненадан. Нима оперативното им разузнаване е толкова добро?

— Можете ли да разчетете номера на опашката, край?

— Не. Намираме се на неподходящо място. Но ще излети точно покрай нас. Намираме се на планираното място. Не се вижда никаква охрана.

— По дяволите — отбеляза един от хората от Оперативния отдел. Вдигна комплект слушалки с микрофон.

— Тук „Променлива“. „Рено“ съобщава за птица в гнездото, час нула три едно шест по Гринуич… Разбрано. Ще бъде предадено. Край. — Обърна се към колегата си: — Нашите хора в Щатите са в готовност.

— Това е чудесно — замислено отговори другият.

Докато Рамирес и Чавес наблюдаваха през биноклите си, двамата мъже свършиха с товаренето на кашоните в самолета. Решиха, че е „Пайпър Шейен“, средно голям самолет за бизнесмени с нелоша далечина на полета в зависимост от товара и маршрута. Местните работилници можеха да монтират понтонни резервоари, като по този начин удължат полетния му диапазон. Товарът, прекарван в Америка от контрабандистите на наркотици, не беше много тежък или — освен марихуаната — обемист. Ограничаващият фактор бяха парите. Само един самолет можеше да превози достатъчно рафиниран кокаин, който дори и по цени на едро да измете парите на повечето федерални банки.

Пилотите се качиха на борда, след като се ръкуваха с наземните си колеги — на скритите наблюдатели това се стори съвсем нормално, както при всеки друг екипаж. Двигателите се завъртяха и ревът им достигна през просеката до пехотинците.

— Исусе! — развеселено каза Вега. — Мога да гръмна тази птица още тук. По дяволите. — Разбира се, предпазителят на картечницата му беше спуснат.

— Това може да направи живота ни прекалено вълнуващ — отбеляза Чавес. — Да, прав си, Oso. Хората от охраната бяха при самолета. Сега се разпръсват. — Той грабна радиотелефона си: — Капитане…

— Виждам. Дигай чукалата в случай, че трябва да се измъкваме.

Самолетът изрулира до края на пистата, като се движеше като осакатена птица — подскачаше и се накланяше на амортисьорите на колесника си. Пистата беше осветена от няколко малки факли, много по-слабо осветление от нормалното. На всички, които наблюдаваха, това им се стори опасно. Чавес прецени, че ако самолетът се разбие при излитането, някои от членовете на взвода му ще пострадат…

Носът на самолета се наведе, когато пилотът подаде пълна газ на двигателите, за да се подготви за излитане, а след това върна газта, за да се убеди, че двигателите няма да угаснат. Доволен, пилотът отново даде газ, освободи спирачките и самолетът тръгна. Чавес свали бинокъла си, за да гледа. Тежко натоварената с гориво машина прелетя на двадесетина метра над дърветата вдясно от него. Пилотът, който и да е той, беше луда глава. На Чавес му се стори, че това определение е най-подходящо.

— Излетя току-що. Самолетът е „Пайпър Шейен“. — Гласът на Рамирес продиктува номера на опашката. Регистрацията беше американска. — Курс около три-три-нула. — Това означаваше, че отива към канала Юкатан между Куба и Мексико.

Специалистът по комуникациите си записа необходимото.

— Какво можеш да ми разкажеш за „Рено“?

— Преброявам шест души. Четирима носят пушки, а за останалите не мога да кажа. Един пикап, разбрицан като спътника над нас. Пикапът се движи и мисля, че… да, гасят светлините за пистата. Използват факли и сега просто ги засипват с пясък. Внимание, пикапът се приближава към нас.

Отляво на Рамирес се намираше Вега, който беше поставил картечницата си на двукраката стойка и държеше пикапа под прицел, докато той се движеше на изток към края на пистата. Спираше на всеки сто метра, човекът до шофьора изскачаше и с лопатата слагаше пясък върху пращящите факли.

— „Протегни ръка и докосни някого…“ — промърмори Хулио.

— Спокойно, Oso — предупреди го Динг.

— Няма проблеми. — Палецът на Вега се намираше върху предпазителя, който беше спуснат, а показалецът му лежеше на скобата пред спусъка.

Факлите угасваха една след друга. Пикапът за кратко време се доближи на сто и петдесетина метра от двамата бойци, но не се насочи направо към тях. Те просто се бяха оказали на място, покрай което пикапът трябваше да мине. Картечницата на Вега остана насочена към пикала доста време, след като той зави в обратна посока. Вега отпусна приклада на картечницата на земята и се обърна към другаря си.