Том Клэнси - Реална заплаха

— Защо не им оставим това шибано място? — измърмори той на Хулио.

— Правилно, mano — засмя се в отговор Хулио.

Сержант Чавес се повдигна, като се отърси от паяжините. Потри лицето си с ръка. Гъстата брада, която беше имал още от пубертета, растеше с обичайната си скорост, но днес нямаше да я бръсне. Това бе достатъчна причина да изохка. Нормалните армейски порядки много строго налагаха спазването на лична хигиена и леките пехотинци в качеството си на елитни войски трябваше да бъдат „красиви“. Той вече вонеше като цял баскетболен отбор след второто продължение, но нямаше и да се къпе. Нямаше да облече и чиста униформа. Но, разбира се, отново щеше да изчисти оръжието си. След като провери дали Хулио вече се е погрижил за картечницата си, Чавес разглоби своя МП-5 на шестте му основни части и ги огледа. Матовото покритие доста добре издържаше на ръжда. Независимо от това той избърса всичко с масло, прокара четка за зъби по работещите части и провери дали всички пружини са стегнати и дали пълнителите не са зацапани с пръст или пясък. Задоволен, сглоби оръжието и тихо задейства механизма му, за да провери дали работи без засечки. Накрая вкара пълнителя, зареди патрон и спусна предпазителя. След това провери дали ножовете са чисти и остри. Разбира се, тази проверка включваше неговите звезди за мятане.

— Капитанът ще се разсмърди, ако ги види — тихо отбеляза Вега.

— Те ми носят щастие — отговори Чавес, като ги върна в джоба си. — Освен това човек никога не знае… — Прегледа останалата част от екипировката си. Всичко беше както трябва. Готов бе да започне работата за деня. Дойде ред на картите.

— Там ли отиваме?

— „Рено“. — Чавес посочи мястото на тактическата карта. — Малко под пет километра. — Внимателно разгледа картата, като си отбелязваше наум някои неща и отново запомняше подробностите. Разбира се, картата нямаше никакви обозначения. Ако се загуби и я намерят, тя може да разкаже на когото не трябва неща, които той не бива да знае.

— Вижте — присъедини се към тях капитан Рамирес, като им подаде спътникова снимка.

— Тези карти трябва да са нови, сър.

— Нови са. КОА — той говореше за Картографската отбранителна агенция — доскоро нямаше добри карти на местността. Чертани са по спътникови снимки. Виждаш ли някакви проблеми?

— Не, сър. — Чавес вдигна поглед и се усмихна. — Приятна, равна местност, много окастрени дръвчета — изглежда по-лесно от снощи, сър.

Когато се доближим, искам да подходиш от този ъгъл тук и да стигнеш до сборния пункт. — Рамирес прокара ръка по снимката. — Ще дойда с теб, за да огледам.

— Ти си шефът, сър — съгласи се Динг.

— Планирай първия пункт за почивка тук. Контролен пункт „Шип“.

— Добре.

Рамирес вдигна глава, за да огледа местността.

— Не забравяй инструкциите. Тези хора може да имат много добра охрана и особено внимавай за мини. Видиш ли нещо, веднага ме предупреждавай, стига да е възможно. Ако се съмняваш в нещо, не забравяй, че мисията е секретна.

— Ще ви закарам там, сър.

— Извинявай — извини се Рамирес. — Изглежда, звуча като някоя нервна жена.

— Нямаш краката на такава — усмихнато каза Чавес.

— Можеш ли още да носиш тази клечка за зъби, Oso? — попита Рамирес Вега.

— Носил съм и по-тежки клечки за зъби, jefe.

Рамирес се засмя и отмина, за да провери следващата двойка.

— Познавам и по-лоши капитани от този — отбеляза Вега, когато Рамирес отмина.

— Здравата работи — призна Чавес.

След малко при тях се появи сержант Оливеро.

— Как сте с водата? — попита лекарят.

— С един литър по-малко — отговори Вега.

— Искам да изпиете по един литър веднага.

— Хайде стига, докторе — протестира Чавес.

— Никакви уговорки. Ако някой получи топлинен удар, моят задник ще изгори. Ако не сте ходили по малка нужда, значи не сте пили достатъчно. Мислете си, че пиете бира — предложи той, когато двамата извадиха манерките си. — Запомнете: ако не ви се пикае, значи се нуждаете от вода. По дяволите, Динг, ти трябва да знаеш това, нали беше в Хънтър-Лигет. Тоя шибан климат може да изсуши задника на човек за секунда, а аз не искам да мъкна задника ти, независимо дали е сух или не.

Разбира се, Оливеро беше прав. Чавес изпразни манерката си на три дълги глътки. Вега отиде с лекаря до близкия поток, за да напълни празните манерки. Върна се след няколко минути. Oso изненада приятеля си с още две пликчета концентрирана оранжада. Обясни, че лекарят има собствен запас. Единствената лоша новина беше, че хапчетата за пречистване на водата не се смесват добре с оранжадата, но това не променяше вкуса й.