Том Клэнси - Реална заплаха

Рамирес събра хората си по залез-слънце, като повтори инструкциите, вече дадени индивидуално на всяка двойка. Чавес си спомняше, че в някой от наръчниците пишеше: „Повторението е майка на знанието.“ Войниците бяха мръсни. Гъстите им бради и рошавите коси ще допринесат за маскировката им, като нуждата от боя почти ще изчезне. Всички се чувстваха здрави и отпочинали, ако не се броят болките, дължащи се предимно на лошите условия за спане. Събраха отпадъците и ги заровиха в земята. Оливеро напръска прах, отделящ сълзотворен газ, преди да заравнят пръстта над дупката. За няколко седмици това нямаше да позволява на животните да ровят тук. Капитан Рамирес огледа мястото за последен път, докато все още беше светло. Когато Чавес зае позицията си на водач, по нищо не личеше, че са били тук.

Динг прекоси просеката с максимално безопасна бързина, като оглеждаше пътя пред себе си с очилата за нощно виждане. Отново използваше компас и ориентири и можеше да се движи бързо, тъй като вече чувстваше местността. Както преди, нямаше никакви звуци, различни от природните, и което беше още по-добре, гората не беше толкова гъста. Движеше се с повече от километър в час. А най-хубавото от всичко бе, че все още нямаше змии.

Стигна до контролен пункт „Шип“ за по-малко от два часа. Чувстваше се спокоен и уверен в себе си. Разходката през джунглата просто беше му позволила да раздвижи мускулите си. Спира на два пъти, за да пие вода, още по-често, за да се ослушва, но не чу нищо неочаквано. Всеки тридесет минути се обаждаше по радиото на капитан Рамирес.

След като Чавес си избра място, на което да залегне, на взвода му бяха необходими десет минути, за да го настигне. След още десет минути тръгна отново към последния контролен пункт „Чук“. В един момент Чавес установи, че му се иска имената на инструменти да са свършили.

Сега внимаваше повече. Помнеше картата и колкото повече наближаваше целта, толкова вероятността да срещне някого нарастваше. Почти несъзнателно забави скоростта, с която се движеше. На половин километър разстояние от „Шип“ дочу движение вдясно от себе си. Някакво тихо, но земно същество. Махна с ръка на взвода да чака, докато провери какво има. Вега стори същото, като насочи картечницата си в тази посока. Но каквото и да беше, нещото се отдалечи в югозападна посока. Динг бе сигурен, че е животно, но изчака още няколко минути, преди да се почувства в пълна безопасност и да продължи напред. Провери вятъра, който духаше отляво, и се почуди дали неприятната му миризма е доловима за хората, но реши, че вероятно не е. Гадните миризми на джунглата бяха доста по-силни. От друга страна, може би си струва човек да се къпе от време на време…

Пристигна в „Чук“ без никакви инциденти. Сега се намираше на километър разстояние от целта. Взводът отново се събра. На не повече от петдесет метра от контролния пункт имаше поточе и отново допълниха водата в манерките си. Следващата спирка беше сборният пункт в района на целта, избрана заради възможността лесно да бъде намерена. Динг ги заведе дотам за по-малко от час. Взводът пак постави постове и капитанът и водачът се събраха.

Рамирес отново извади картата си. Чавес и капитанът включиха инфрачервените фенерчета, които бяха част от очилата за нощно виждане, и очертаха идеите си за приближаване върху картата и съпътстващите я снимки. Присъстваше и сержантът, отговорен за оперативната дейност, който имаше подходящото име Гуера 47 47 Guerra (исп.) — война. — Б.пр. . Пътят към летището идваше от другата посока, завиваше около потока, който взводът следваше, за да стигне до сборния пункт. Единствената видима сграда на снимката също се намираше в далечния край на целта.

— На мен ми харесва този подход, сър — отбеляза Чавес.

— Мисля, че си прав — отговори Рамирес. — Сержант Гуера?

— Струва ми се доста добре, сър.

— Добре, хора, ако ще има контакт, то той ще бъде в този район. Сега е време да заемем позиции. Чавес, идвам с теб. Гуера, доведи останалите от взвода след нас, ако няма проблеми.

— Слушам, сър — отговориха двамата сержанти.

По навик Динг извади камуфлажната си боя и нацапа лицето си с черно и зелено. След това нахлузи ръкавиците си. Въпреки че потните ръце бяха голяма досада, ръкавиците от тъмна кожа щяха да крият ръцете му в мрака. Тръгна напред, а капитан Рамирес го следваше отблизо. И двамата носеха очилата си и се движеха много бавно.

Потокът, който следваха през последния километър, дренираше околността и стъпваха на суха, здрава земя — а това беше и причината, заради която някой е решил да прокара с булдозер самолетна писта. Чавес особено много внимаваше за мини. На всяка стъпка проверяваше земята за кабели, а след това вдигаше поглед, за да търси телове на нивото на кръста и очите си. Проверяваше и за разровена почва. Отново се зачуди дали в този район има дивеч. Ако има животни, те също биха взривили някои мини. В такъв случай как ще реагират лошите, ако някоя от мините гръмне? Вероятно ще изпратят някого да погледне… а това нямаше да е приятно, независимо от очакванията му за животното, взривило мината.