Том Клэнси - Всички страхове

Допълнително внимание се отделяше и на останалите две религии, участващи в преговорите. На церемонията по посрещането папата бе припомнил случаи от ранните години на исляма. Комисия от католически свещеници пристигнала в Арабия да установи какви са намеренията на Мохамед. След сърдечното посрещане най-старшият епископ попитал къде могат да отслужат меса. Мохамед без колебание им предложил джамията, в която се намирали. „Нима това не е дом, посветен на Бога?“ — попитал ги Пророкът. Светият отец бе показал същото благоразположение и към израелците. И в двата случая думите му бяха предизвикали известно неудобство сред по-консервативните религиозни представители, но той го бе премахнал с реч, произнесена едновременно на три езика:

„В името на Бог, когото наричаме с различни имена, но който е един и същ за всички хора, ние предоставяме града си в услуга на мъжете, дошли тук с добри намерения. Ние вярваме в толкова много общи неща. Вярваме в милостивия и всеопрощаващ Бог. Вярваме в човешката душа. Вярваме във всемогъщата сила на вярата и способността й да твори доброжелателство и братство. Посрещаме братята си, дошли от различни страни, с молитвата вярата им да намери път към Божия мир и справедливост, в които никой от нас не се съмнява.“

— Олеле! — възкликна говорителят на сутрешните новини встрани от микрофона. — Май започвам да вземам този цирк на сериозно.

Но, разбира се, репортажите не спряха дотук. В интерес на честността, баланса, полемиката, правилното възприемане на събитията и рекламата телевизионните станции излъчиха интервюта и с главата на еврейска военизирана организация. Той разпалено припомни изгонването на испанските евреи от Фердинанд и Изабела, „Черните стотни“ 53 53 Черните стотни — реакционни, антиреволюционни и антисемитски руски групировки от началото на XX век. — Бел.прев. на руския цар и, естествено, Хитлеровия холокост. В заключение лидерът каза, че евреите ще са ГЛУПАЦИ, ако не продължат да разчитат единствено на оръжието и силните си ръце, От Кум религиозният водач на Иран и дългогодишен враг на всички американци — аятолах Даряеи — заклейми всички неверници, хвърляйки ги в пламъците на ада. Но преводът затрудняваше възприемането на думите и грандоманският ораторски брътвеж бе отрязан по средата. Най-много телевизионно време получи някакъв самозван „харизматичен 54 54 Осенен от бога. — Бел.прев. християнин“ от Американския юг. След началните си думи, че католиците са най-върлите антихристи, той повтори прословутото си твърдение, че Бог дори не чувал молитвите на евреите, а да не говорим за мюсюлманите неверници, които за по-обидно бяха наречени „мохамедани“.

Но тези демагози — или по-точно идеите им — останаха някак си встрани. В телевизионните станции заваляха хиляди сърдити обаждания, че е предоставено телевизионно време на подобни фанатици. Те бяха добре дошли за продуцентите. Щом хората се гневяха, значи пак щяха да гледат програмата им в търсене на нови емоции. Американският фанатик веднага установи, че притокът му на средства спира. Б’ней Б’рит побърза да заклейми излишно откровения равин. Лидерът на лигата на ислямските нации, който сам бе известен богослов, обяви, че радикалният имам скверни думите на Пророка. За да подкрепи тезата си, той надълго и нашироко цитира същите тези думи. Телевизионните станции излъчиха всички противоречиви репортажи и показаха достатъчно баланс, за да успокоят едни и да вбесят други.

Един от вестниците забеляза, че хилядите акредитирани журналисти са кръстили конференцията „Мирна купа“ заради кръглата форма на площад „Сан Пиетро“. По-наблюдателните разбраха, че това е резултат от натиска, оказан върху пишещите братя. Изпратени да отразяват събитието, те все още не знаеха нищо съществено. Охраната на конференцията беше желязна. Участниците пристигаха с военни самолети и кацаха във военните бази. Репортерите и операторите с техните мощни камери бяха държани достатъчно далеч, така че повечето от представителите пътуваха напълно спокойно. Въпреки че носеха ренесансовите си костюми, швейцарските гвардейци не даваха и птиче да прехвръкне през редиците им. И когато се случи нещо наистина важно — швейцарският министър на отбраната се вмъкна през една странична врата, — никой не забеляза.

Пристигащата от всички страни информация оправдаваше надеждите, че именно това ще бъде голямото събитие. Умореният от противоречия свят носен на крилете на еуфорията от последните промени в отношенията Изток-Запад, го усещаше с цялото си същество. Коментаторите предупреждаваха, че в най-новата история не е имало по-ожесточено противопоставяне, но хората от целия свят се молеха на хиляди различни езици в милиони молитвени домове за края на най-опасния конфликт. За щастие, телевизионните станции твърдяха, че събитието е близо.