Том Клэнси - Всички страхове

Мандел почервеня като домат.

Министър-председателят огледа стаята.

— И така, какво е мнението на правителството ни?

След четиридесет минути телефонът на Джак иззвъня. Това бе най-секретната линия, която не минаваше през Нанси Къмингс. Джак го вдигна.

— Райън?

Той послуша няколко минути, като през това време си водеше бележки.

— Благодаря.

Заместник-директорът на ЦРУ по разузнаването премина през канцеларията на Нанси, зави наляво и влезе в по-голямата стая на Маркъс Кабът. Той лежеше на кушетката в далечния ъгъл. Също като предшественика си — съдията Артър Мур — Кабът обичаше от време на време да изпушва по една пура. Шефът бе свалил обувките си и четеше някаква папка, отбелязана с раирана лента. Още едно секретно досие в сграда, където човек не можеше да се размине от тях. Кабът свали папката и червеното му закръглено лице, приличащо на вулкан, проследи приближаването на Райън.

— Какво има, Джак?

— Току-що говорих с израелските ни приятели. Кабинетът им е приел плана с няколко изменения. Ще пристигнат на преговорите в Рим.

— И какви са тези изменения?

Райън му подаде бележника си и Кабът набързо ги прегледа.

— Двамата с Талбът сте имали право.

— Да. Трябваше да го оставя да говори вместо мен.

— Добър удар. Не си успял да предвидиш само едно нещо.

Кабът стана и обу обувките си. След това се приближи към бюрото и вдигна слушалката.

— Кажете на президента, че ще се срещнем в Белия дом, след като се върне от Ню Йорк. Искам Талбът и Банкър също да присъстват. Предайте му, че работата потръгна.

Директорът постави слушалката обратно на вилката. След това доволно се огледа с пурата в уста. Явно се опитваше да подражава на Джордж Патън 50 50 Джордж Патън (1885–1945) — американски генерал, участвал във Втората световна война. — Бел.прев. , който според Райън никога не бе пушил.

— Какво ще кажеш за това, а?

— Според теб за колко време ще приключи всичко?

— Заедно с подготвителната работа, която свършихте ти и Талбът, и заключителните щрихи на Банкър и Талбът… да речем, две седмици. Няма да стане така бързо, както с Картър в Кемп Дейвид. Тук са забъркани твърде много професионални дипломати. До две седмици обаче президентът ще се качи на боинга си, за да подпише документите в Рим.

— Искаш ли да дойда с теб в Белия дом?

— Не, ще се оправя сам.

— Добре.

Това се очакваше. Райън напусна стаята по същия начин, по който бе дошъл.

Камерите бяха на местата си. Военнотранспортният самолет С5В „Галъкси“ бе натоварил фургоните с най-нови подвижни телевизионни станции, които успешно преодоляха разстоянието от базата „Андрюс“ до летище „Леонардо да Винчи“. Журналистите не бързаха за заключителната церемония — някои дори се съмняваха, че ще се стигне до нея, — а за действията, предхождащи главния спектакъл. Продуцентите смятаха, че пристигащата нова дигитална техника по-добре ще отрази произведенията на изкуството, отрупали стените на Ватикана. Местните дърводелци, подпомагани от специалисти от Ню Йорк и Атланта, работеха денонощно, за да построят Кабините, откъдето щяха на живо да се излъчват новините. От Ватикана щяха да се предават цели три сутрешни новинарски емисии. Тук бяха Си Ен Ен, Ен Ейч Кей, Би Би Си и почти всички други телевизионни станции в света. Екипите се трупаха на големия площад пред църквата, започната през 1503 година от Браманте 51 51 Донато Браманте (1445–1514) — италиански ренесансов архитект и художник. — Бел.прев. и довършена от Рафаело, Микеланджело и Бернини 52 52 Джан Лоренцо Бернини (1598–1680) — италиански бароков скулптор, художник и архитект, роден в Неапол. — Бел.прев. . Една кратка, но силна буря бе заляла кабината на „Дойче Веле“ с вода от фонтана, в резултат на което отиде по дяволите техника за сто хиляди марки. В крайна сметка служителите на Ватикана започнаха да протестират, че не е останало място за хората, които ще искат да видят великото събитие, но вече бе твърде късно. Някой си спомни, че по римско време на това място се бе издигал Големият цирк, и всички се съгласиха, че сегашното събитие е най-големият цирк през последните години. С тази разлика, че в римския цирк се бяха провеждали надбягвания с колесници. Рим допадна на телевизионните журналисти. На екипите на „Днес“ и „Добро утро, Америка“ не им се налагаше да бъдат на крак преди сутрешните броеве на вестниците. Вместо това те ставаха неприлично късно, за да започнат излъчването си след обяд — !!! — и да го завършат по времето за следобедното пазаруване. После отиваха да вечерят в някои от най-големите римски ресторанти. Хората от изследователските групи пък се ровичкаха из разни справочници, за да открият исторически забележителности като например Колизеума — или по-точно Флавиевия амфитеатър, както някой правилно отбеляза. Там древните римляни бяха гледали състезания, приличащи донякъде на днешния американски футбол. Смъртоносни битки между мъже, между мъже и животни, между животни и християни и още безброй други вариации. Но все пак символичният фокус по време на престоя на журналистите в Рим си остана Форумът. Там бяха руините на древния римски център. Там Цицерон и Сципион се бяха разхождали, срещали с приятели и врагове. От векове насам Форумът непрестанно привличаше туристите. Вечният Рим, баща на световна империя, отново играеше важна роля на световната сцена. В центъра му се намираше Ватиканът. Въпреки малката си площ той все пак бе повелител на държавите. „С колко дивизии разполага папата?“ — цитира един от говорителите Сталин, след което се впусна в задълбочен анализ на тема „Как църковните добродетели надживяха марксизма-ленинизма?“. И бе прав. Съветският съюз вече поддържаше дипломатически отношения със Светия престол и вечерната новинарска емисия „Время“ също излъчваше от една кабина на площада.