Том Клэнси - Всички страхове

— Никога! Никога няма да сведа глава пред този позор! — извика министърът на отбраната.

Представлението бе драматично дори и за самия него. Бе ударил по масата достатъчно силно, за да обърне чашата си с вода, която вече течеше към края на покривката и заплашваше да се разлее в скута му. Министърът нарочно не й обърна внимание. Гневните му сини очи обгърнаха стаята.

— Ами ако заплахите на Фаулър не са празни приказки?

— Ще провалим кариерата му — отвърна министърът на отбраната. — Можем да го направим. И преди сме проваляли американски политици.

— Повече пъти, отколкото сме били способни да го направим тук — забеляза външният министър sotto voce 49 49 Sotto voce (ит.) — полугласно. — Бел.прев. към съседа си.

— Какво беше това?

— Казах, че в този случай може и да не успеем, Рафи. — Давид Ашкенази отпи от чашата си, преди да продължи. — Посланикът ни във Вашингтон съобщи, че планът на Фаулър се ползва с подкрепата на Конгреса. Миналата седмица посланикът на Саудитска Арабия е дал голям прием за ръководството на Конгреса. Ако не се лъжа, се е представил доста добре. Прав ли съм, Ави?

— Напълно, министре — отвърна генерал Бен Якоб. Шефът му отсъстваше от страната и сега той представляваше „Мосад“. — Саудитците и останалите „умерени“ страни от Персийския залив са склонни да прекратят войната с нас. Освен това искат да установят дипломатически отношения на ниво министри, подготвящи пълното признаване на неуточнена, по-късна дата. Съгласни са и да поемат част от американските разноски по настаняването на военните части и самолетите им тук. И позволете да прибавя още нещо от себе си: те поемат цялата цена за поддържане на умиротворителните сили и за икономическото оздравяване на палестинските ни приятели.

— Можем ли да откажем на подобно предложение? — попита сухо министърът на вътрешните работи. — Изненадан ли си сега от подкрепата на Американския конгрес?

— Правят ни номер — настоя министърът на отбраната.

— Ако е така, то номерът им е дяволски умен — каза Бен Якоб.

— И ти вярваш на тези бръщолевения, Ави? Ти?

Преди доста години Ави бе най-добрият батальонен командир на Рафи Мандел.

— Не знам, Рафи.

Заместник-директорът на „Мосад“ никога не бе разбирал по-добре значението на думата „заместник“. Не бе лесно да говори от името на шефа си.

— Оценката ти? — попита спокойно министър-председателят. Той бе решил, че все пак някой на масата трябва да е спокоен.

— Американците са напълно искрени — отвърна Ави. — Желанието им е да осигурят осезателна гаранция. Договорът за взаимна защита и настаняването на частите им тук не подлежат на съмнение. От чисто военна гледна точка…

— Аз ще говоря за защитата на Израел! — изръмжа Мандел.

Бен Якоб погледна бившия си командир.

— Рафи, ти винаги си имал по-висок чин от мен, но аз съм убил полагащата ми се част от враговете ни и ти го знаеш.

Ави направи малка пауза, за да успокои обстановката. Когато заговори, ГЛасът му прозвуча отчетливо и безстрастно. Въпреки че емоциите му бяха не по-малки от тези на Мандел, разумът взе връх.

— Американските военни части са доста сериозна сила. Става въпрос за увеличаване на военновъздушната ни мощ с около двадесет и пет процента. А танковата им част е по-добра и от най-силната ни бригада. Още повече, че не виждам как някога частите им могат да бъдат изтеглени оттук. Нашите приятели в Америка никога няма да го позволят.

— И преди са ни изоставяли — забеляза студено Мандел. — Можем да разчитаме единствено на себе си.

— Рафи — обади се отново министърът на външните работи, — къде ще ни отведе това? Двамата с теб и друг път сме се борили рамо до рамо, и то не само в тази стая. Нима борбата ще продължава вечно?

— Ако ще подписваме лош договор, по-добре да не подписваме нищо!

— Съгласен съм — каза министър-председателят. — Но колко лош е този договор?

— Всички сме чели проекта. Ще предложа някои малки промени, но мисля, че е време, приятели — обади се министърът на външните работи. — Съветът ми е да приемем плана „Фаулър“ със следните условия. — Той ги прочете.

— Ще ги гарантират ли американците, Ави?

— Ще се оплакват, че парите са много, но приятелите ни в Конгреса ще се съгласят. Тогава мнението на президента Фаулър ще е без значение. Те ще признаят историческите ни завоевания и ще се опитат да направят нашите граници сигурни.

— Тогава ще подам оставка — изкрещя Рафи Мандел.

— Не, Рафи, няма да го направиш — отвърна министър-председателят, по-уморен от театралниченето на своя колега. — Ако подадеш оставка, сам си отрязваш обратния път. Сигурно някога отново ще поискаш да заемеш това място, но оставката ти сега ще означава, че никога повече няма да се върнеш тук.