Том Клэнси - Всички страхове

— Съгласен съм с Райън — обади се Алден. — Още преди обяд ООН ще излезе с резолюция. Ние ще трябва да се присъединим към нея и това може да покаже на арабите, че ненасилието е по-добро от камъните… Какво ще кажат израелците? Как ще реагират?

Алден знаеше отговора на въпросите си, но искаше да осведоми директора на Централното разузнаване. Райън се зае да обяснява:

— Първо ще запазят мълчание. Вероятно вече си скубят косите, че са допуснали материалът да излезе от страната, но не могат да направят нищо. Инцидентът със сигурност не е бил планиран — имам предвид, че израелското правителство вероятно е не по-малко изненадано от нас. В противен случай щяха да арестуват телевизионния екип. В момента сигурно разкъсват полицейския капитан. По обед ще обявят, че е луд — по дяволите, той наистина е — и инцидентът е изолиран акт. Може де се предполага как ще се опитат да оправят нещата, но…

— Няма да постигнат нищо — прекъсна го Алден. — На президента ще му се наложи да направи изявление още преди девет. Не можем да наречем случая „трагичен инцидент“. Това чисто и просто е хладнокръвно убийство на невъоръжен демонстрант от държавен служител.

— Виж, Чарли, става въпрос за изолиран инцидент — намеси се отново директорът Кабът.

— Може и така да е, но аз съм го предвидил още преди пет години — отвърна съветникът но националната сигурност и отиде до прозореца. — Маркъс, единственото нещо, което крепеше Израел през последните тридесет години, бе глупостта на арабите. Те или никога не са разбирали, че еврейската държава разчита само на моралната си позиция, или пък просто не са били достатъчно умни, за да оценят значимостта на този факт. В момента Израел е изправен пред невъзможно етично противоречие. Ако наистина са демокрация, уважаваща гражданските права, то трябва да ги дадат на арабите. Но това означава да пратят по дяволите политическата си интеграция, която зависи от това, дали са уталожени страстите на собствените им екстремистки религиозни елементи. Последните пък не дават и пукната пара за арабските граждански права. Ако пък се преклонят пред религиозните си фанатици и се направят на ударени, като не реагират по никакъв начин, значи не са демократична държава. Това автоматически спира политическата подкрепа от наша страна, без която армията и икономиката им отива на кино. Ние сме изправени пред същата дилема. Помощта ни за тях се мотивира от политическата им легитимност и от факта, че са свободна демократична държава. Легитимността им обаче току-що се изпари. Страна, в която полицията убива невъоръжени хора, не може да е демократична, Маркъс. Ако подкрепим един такъв Израел, то значи трябва да подкрепяме още Сомоса, Маркос и дявол знае още кого.

— По дяволите, Чарли! Израел не е…

— Знам, Маркъс, знам, че не е. Наистина не е. Но единственият начин, по който могат да го докажат, е да се променят. Да станат тези, за които винаги са се представяли. Ако сега си замълчат, са обречени. Ще се опитат да се облегнат на политическите си приятели и ще открият, че са останали без тях. Ако това стане, правителството ни ще се компрометира още повече и ще сме принудени да ги отрежем. Но не можем да си позволим до го направим. Трябва да намерим изход. — Алден отвърна поглед от прозореца. — Райън, идеята ти излиза на преден план. Аз ще се заема с президента и държавния секретар. Единственият начин, по който можем да спасим Израел, е да изработим достатъчно гъвкав мирен план. Обади се на приятеля си в Джорджтаун и му кажи, че трябва да се действа. Ще го наречем проект „ПОКЛОНЕНИЕ“. До утре сутрин искам ясна програма на всички необходими действия и на начина, по който да ги извършим.

— Срокът е ужасно кратък — забеляза Райън.

— В такъв случай не искам повече да ти губя времето, Джак. Един Господ знае какво може да стане, ако не се размърдаме. Познаваш ли Скот Адлер от Държавния департамент?

— Говорил съм няколко пъти с него.

— Той е най-добрият човек в екипа на Брент Талбът. Предлагам ти да се свържеш с него, след като свършиш с приятелите си. Той ще осигури подкрепата на плана ти от страна на Държавния департамент. Ако разчитаме на бюрокрацията, няма да стигнем доникъде. По-добре си стегни куфарите. Май ще имаш доста работа. Искам факти, мнения и отлична преценка възможно най-бързо. И нека всичко да остане скрито-покрито. — Последната забележка бе отправена към Кабът. — Можем да успеем само при пълна секретност.

— Разбрано, сър — отвърна Райън.