Том Клэнси - Всички страхове

— Те имат собствени…

— Известно ми е. Въпреки това им се обади. В този бизнес не трябва да СИ СИГУРЕН В нищо. Ясно ли е?

— Да, сър. Нещо друго?

— Да. Изпрати ми още четири часа сън — затвори телефона Райън.

— Джак… Това наистина ли… — изправи се в леглото Кети. Току-що бе видяла повторението.

— Съвсем наистина, скъпа.

— И какво означава?

— Че арабите са намерили начин да победят Израел. — „Освен ако не успеем да го спасим.“

Час и половина по-късно Райън включи кафе-машината в кабинета си и се зачете в съобщенията на нощната смяна. Днешният ден щеше да мине под знака на кафето. Беше се обръснал в колата по пътя за насам и един поглед в огледалото му даде да разбере, че не е свършил работата както трябва. Джак изчака чашата му да се напълни и влезе в кабинета на директора. Чарлс Алден и Кабът бяха вече там.

— Добро утро — каза съветникът по националната сигурност.

— Да — отвърна дрезгаво заместник-директорът. — И какво по-точно му е доброто? Президентът знае ли вече?

— Не. Не искам да го безпокоя, докато не съберем малко сведения. Ще поговоря с него, като се събуди около шест часа. Маркъс, какво можеш да ми кажеш за израелските ни приятели?

— Знаем ли вече нещо със сигурност, Джак? — обърна се директорът Кабът към подчинения си.

— Ако се съди по пагоните, стрелецът е полицейски капитан. Засега не знаем името му, нито пък имаме някакви други сведения. Израелците са го прибрали някъде и не обелват зъб. От видеоматериала личи, че убитите са двама. Сигурно има още няколко с по-леки наранявания. Резидентът ни не знае нищо друго, освен че инцидентът действително е станал, а това личи доста добре и от лентата. Никой не знае къде е телевизионният екип. По времето на инцидента наоколо е нямало наши хора, така че се осланяме само на телевизионния материал. — „За пореден път“, едва не добави Райън. Денят започваше доста лошо. — Районът е отцепен от израелската армия. Движението е забранено. Затворен е и достъпът до Стената на плача. Това сигурно е само началото. Посолството ни не е предприело никакви действия. Чака инструкции. Другите постъпват по същия начин. От Европа също няма официална реакция, но предполагам, че до един час положението ще се промени. Те сигурно също са се захванали за работа и разполагат с картина от сателита.

— Вече е почти четири — каза Алден и уморено погледна часовника си. — След три часа хората ще започнат да закусват. Ужасно е да видиш такова нещо на закуска. Господа, смятам, че положението е доста сериозно. Райън, ТИ го предвиди. Спомням си какво каза миналия месец.

— Рано или късно арабите трябваше да поумнеят — отвърна Джак.

Алден кимна одобрително. „Доста благородно от негова страна“ — помисли си Джак. Съветникът по националната сигурност също го бе предвидил В една от книгите си преди няколко години.

— Смятам, че Израел ще се справи. Те винаги са…

— Няма да стане, шефе — отряза го Райън. Все някой трябваше да се справи с Кабът. — Спомни си думите на Наполеон за моралното и физическото. Израелците винаги са разчитали на високия си морал. Цялата им политика е изградена на теорията, че са единствената демокрация в региона. Че именно те са хората с белите шапки. Сега изглеждат като Бъл — който и да е бил той — в Селма, Алабама. С тази разлика, че той е използвал водни струи. Защитниците на човешките права ще подивеят. — Джак отпи от кафето си. — Просто е като две и две четири. Когато арабите хвърляха камъни и бутилки със запалителна течност, полицията спокойно можеше да се оправдава, че отговаря на силата със сила. Но не и сега. И двамата убити просто седяха на земята и не заплашваха никого.

— Инцидентът е изолиран акт на психически неустойчив човек! — обяви гневно Кабът.

— Не е толкова просто, сър. За застреляния с пистолета може и да е вярно, но първата жертва бе убита с два гумени куршума от двадесетина метра разстояние. Два точни изстрела от пушка. Извършено е хладнокръвно и в никакъв случай не може да се нарече инцидент.

— Сигурно ли е, че е мъртъв? — попита Алден.

— Жена ми е лекар и смята, че е мъртъв. Тялото потръпна и след това се отпусна. Вероятно смъртта се дължи на сериозна травма в главата — Ще им е трудно да докажат, че момчето е паднало и се е ударило в тротоара. Нещата коренно се променят. Ако палестинците имат достатъчно мозък в главите си, ще удвоят залога. Ще продължат да прилагат същата тактика и ще изчакат реакцията на света. Ако го сторят, не могат да загубят — заключи Джак.