Том Клэнси - Всички страхове

Той говореше руски перфектно, но предпочиташе да не си създава излишни главоболия.

— Искам да са с пагони на полковник. Всичките.

— Полковник? Полкови командири, да? Три звезди тук — потупа рамото си сержантът.

— Да — кимна Кайтел. — И да бъдат танкисти. За танк.

— Защо искаш — попита сержантът, за да покаже, че е добре възпитан.

Самият той бе танкист и доставянето на униформите не бе никакъв проблем.

— Ще правя филм. Телевизионен.

— Телевизия? — проблеснаха очите на руснака. — Колани, ботуши?

— Да.

Войникът се огледа на всички страни и понижи глас:

— Пистолети?

— Можеш ли да ми намериш?

Сержантът се усмихна и кимна енергично, за да покаже, че е сериозен търговец.

— Трябва пари.

— Да бъде руски пистолет. Правилен пистолет — поясни Кайтел с надеждата, че заваленият му английски ще бъде разбран.

— Да, мога да намеря.

— Кога?

— Един час.

— Колко ще струва?

— Пет хиляди марки без пистолет. Десет пистолет — още пет хиляди марки.

„Чист пладнешки грабеж“ — помисли си Кайтел. Той отново вдигна двете си ръце.

— Десет хиляди марки, да. Ще платя.

За да покаже сериозните си намерения, той извади пачка с банкноти но сто марки и пъхна една от тях в джоба на сержанта.

— Чакам един час.

— Аз идвам обратно след един час — каза сержантът и двамата войници изчезнаха.

Кайтел влезе в най-близката бирария и си поръча бира.

— Ако се бе случило само преди година, щях да си помисля, че са ми скроили клопка — забеляза той към един от колегите си.

— Чу ли за танка?

— За Т-80 ли? Да, защо?

— Вили Хайдрих го е купил за американците.

— Вили? — поклати глава Кайтел. — И колко са му дали?

— Петстотин хиляди марки. Тъпите американци! Всеки можеше да го свърши.

— Но те не го знаят — засмя се мрачно Кайтел. Петстотин хиляди марки бяха достатъчно пари, за да може бившият оберлейтенант Вилхелм Хайдрих да започне някакъв бизнес. Можеше например да си купи една бирария като тази и да изкарва много повече, отколкото му бяха плащали в Щази. Кайтел помнеше Хайдрих като един от най-обещаващите си подчинени. Сега момчето се бе продало, плюло на кариерата си, обърнало гръб на политическите си убеждения. С една дума, Хайдрих се бе превърнал в един от многобройните граждани на обединена Германия. Подготовката на разузнавач му бе помогнала да положи основите на бъдещето си и да ужили американците за последен път.

— Ами руснакът?

— Онзи, който е продал танка ли? Ха! — изсумтя колегата му. — Получил е два милиона марки. Сигурно е платил на дивизионния си командир, купил е мерцедеса и е вложил останалите в банката. Скоро след това частта му се завърна в Съветския съюз. Един танк повече или по-малко за цяла дивизия… Инспекторите може въобще да не са забелязали.

Двамата изпиха по още една бира, докато зяпаха телевизора — „отвратителен навик, прихванат от американците“, помисли си Кайтел. След четиридесет минути те излязоха и се отдалечиха един от друг, но така че да се виждат. В края на краищата всичко можеше да е клопка.

Руският сержант дойде по-рано, отколкото беше обещал. Носеше само усмивката си.

— Къде са? — попита Кайтел.

— Камионът ей там — посочи руснакът.

— Ecke? Ъгъла?

— Да, тази думата. Ъгъл. Urn die Ecke — закима усърдно сержантът.

Кайтел махна към колегата си, който отиде да докара колата. Искаше му се да попита колко от парите отиват за лейтенанта, който обикновено одобряваше сделката и осигуряваше стоката, но това нямаше никакво значение, нали?

Съветският армейски ГАЗ-69 бе паркиран една пресечка по-надолу. Немската кола се приближи на заден ход до него и колегата на Кайтел отвори багажника. Първата работа на Ервин бе да провери стоката. Имаше десет бойни камуфлажни униформи. Всичките бяха офицерски и следователно с по-добро качество от нормалното. В комплект с тях вървяха десет черни барети с червена петолъчка и доста демодирана танкистка кокарда. На пагоните се мъдреха по три големи звезди, които означаваха чин „полковник“. Имаше също десет чифта ботуши и колани.

— Pistolen? — попита Кайтел.

Очите на руснака опипаха улицата. После се появиха десет картонени кутии. Кайтел избра напосоки една от тях и я отвори. В нея лежеше нов „Макаров“. Той е деветмилиметров пистолет, разработен въз основа на немския „Валтер“. В пристъп на щедрост руснакът дори му подари пет кутии с амуниции.

— Ausgezeichnet 112 112 Отлично (нем.). — Бел.прев. — забеляза Кайтел и извади парите си. После преброи деветдесет и девет банкноти по сто марки и ги подаде на руснака.