Том Клэнси - Всички страхове

— Най-страшното е, че започва да ме убеждава в думите си.

— Защо да е страшно, доктор Райън?

Джак запали цигара.

— Защото познавам Нармонов лично. Той държеше живота ми в ръцете си в една студена нощ край Москва. Но сключихме сделка, здрависахме се и всичко приключи. Такова нещо може да извърши само много решителен човек. Ако е изгубил решителността си… тогава всичко ще се разруши твърде бързо, за да успеем да го предвидим. Лично аз не се сещам за нещо по-страшно — завърши Райън.

— Възможно е — съгласи се шефът на руския отдел. — Според мен трябва да приемем доклада му за верен.

— Аз съм на същото мнение — подкрепи го Мери Пат.

— Бен? — попита Джак. — Ти му вярваше още от самото начало. Думите му подкрепят харвардската ти теза.

Доктор Бенджамин Гудли не обичаше да бъде притискан по този начин За месеците, прекарани в ЦРУ, той бе научил един труден урок. Действителността е съвсем различна от мненията, изказвани в академичните среди, и от разискванията в Харвардския клуб по време на обяда. Мненията, изказани тук, служеха за основа на държавната политика. Сигурно изразът „пленник на системата“ имаше предвид точно това.

— Мразя да казвам подобни думи, но промених мнението си. Там може би се развиват динамични процеси, които не сме взели предвид.

— И какви по-точно? — поинтересува се шефът на руския отдел.

— Да помислим по-абстрактно. Кой ще заеме мястото на Нармонов, ако той падне?

— Кадишев е един от най-вероятните кандидати. Шансовете му са може би около тридесет процента — отвърна Мери Пат.

— Ето че имаме сблъсък на интереси.

— Мери Пат? — попита Райън и присви очи.

— Добре, и какво от това? Лъгал ли ни е някога досега?

Гудли реши да защити тезата си, сякаш води академичен спор:

— Госпожо Фоли, задачата ми бе да се опитам да оборя думите на СПИНАКЪР Прегледах всичко, до което имам достъп. Единственото, което открих, е промяна в тона на докладите му през последните месеци. Той просто използва думите по друг начин. Изводите му са по-категорични и прави по-малко предположения. Е, това наистина може да е нормално… но може би има и друг смисъл.

— Да не би да съдиш по точките под удивителните? — изсумтя шефът на руския отдел. — Тук не се занимаваме с подобни експерименти, момко.

— Е, аз все пак ще трябва да го отнеса в Белия дом — каза Райън. — Ще кажа на президента, че според нас СПИНАКЪР е прав. Освен това искам да осигуря присъствието на Андрюс и Кантровиц, за да ни подкрепят. Възражения?

Никой не възрази.

— Добре, благодаря ви. Бен, можеш ли да останеш за малко? Мери Пат, почини си добре. Това е заповед.

— Хлапето има колики и напоследък не ми се събира много сън — обясни госпожа Фоли.

— Какво пречи на Ед да те замести? — попита Райън.

— Ед няма цици. Все още кърмя.

— Мери Пат, не ти ли е хрумвало, че кърменето е чисто и просто заговор на мързеливи мъже? — усмихна се Райън.

Заплашителният блясък в очите й не попречи на нейния отговор да прозвучи весело:

— Хрумва ми всяка нощ точно в два часа. Ще се видим в понеделник, Джак.

След като всички излязоха, Гудли отново седна на стола си.

— Можеш да започваш да ми крещиш.

Джак му подаде цигара.

— Какво искаш да кажеш?

— Ами просто пуснах тъпа идея.

— Тъпа, глупости. Щом я предлагаш пръв, значи е оригинална. Освен това си поработил добре.

— Но не открих нищо — отвърна възпитаникът на „Харвард“.

— Вярно, но за сметка на това си търсил където трябва.

— Ако информацията не идваше от толкова високопоставен източник, каква вероятност имаше да я потвърдим по други пътища? — попита Гудли.

— Малко повече от петдесет процента. Най-много шестдесет. Но Мери Пат е права. Този човек ни дава сведения, които не можем да получим от друго място. Ти обаче също си прав — СПИНАКЪР ще бъде облагодетелстван от правотата си. Трябва да докладвам в Белия дом преди уикенда. После ще се обадя на Джейк Кантровиц и Ерик Андрюс и ще ги поканя да хвърлят по едно око следващата седмица. Имаш ли някакви планове за уикенда? — попита Джак.

— Не.

— Тогава ще ти създам. Искам още веднъж да прегледаш всичките си бележки и да формулираш тезата в доклад. Ще го представиш в понеделник.

— Защо?

— Защото си интелектуално честен, Бен. Когато изследваш нещо, го правиш обективно.

— Но ти никога не си съгласен с изводите ми — възрази Бен.

— Вярно е, че не се случва често, но доказателственият ти материал е първокласен. Няма безгрешни хора, както и няма такива, които винаги грешат. Особено важна в нашата работа е интелектуалната дисциплина. А ти я имаш в достатъчно количество, доктор Гудли. Надявам се, че Вашингтон ти харесва. Смятам да ти предложа постоянна работа в управлението. В разузнавателния отдел ще организираме специална група. Работата им ще е да се опитват да опровергаят заключенията на управлението. Ще докладват направо на заместник-директора. Ще бъдеш вторият човек в руския отдел. Мислиш ли, че можеш да се справиш? Не бързай с решението, Бен — прибави Джак. — Ще имаш доста главоболия с хората, на които ще противоречиш. Ще работиш много, ще получаваш малко, а в края на деня няма да си особено удовлетворен. Но през ръцете ти ще минава доста добра информация и от време на време някой ще ти обръща внимание. Както и да е, докладът, който ти искам, ще бъде нещо като приемен изпит. Ако се интересуваш от работата, разбира се. Аз мога и да не се съгласявам с изводите ти, но искам да разполагам с опозиция на мненията, които получавам всеки ден. Е, решавай.