Том Клэнси - Всички страхове

Гудли се намести на стола си и не побърза да отговори. Господи, нима това щеше да провали кариерата му? Но той не можеше да го премълчи, нали? Бен въздъхна и заговори:

— Трябва да ти кажа нещо.

— Слушам те.

— Когато доктор Елиът ме изпрати тук…

— Знам. Трябвало е да ме критикуваш. — Джак не бе много изненадан. — Но аз те прелъстих доста майсторски, нали?

— Джак, не беше само това… Тя искаше да прегледам личния ти живот… да намеря улики, които може да използва срещу теб.

Лицето на Райън стана мрачно.

— И?

Гудли се изчерви, но побърза да продължи:

— И аз й ги доставях. Проверих досието ти във връзка с разследването от сенатската икономическа комисия. Освен това предадох сведения и за други финансови операции — семейство Зимър и тъй нататък. — Той млъкна за момент. — Ужасно се срамувам от себе си.

— И научи ли нещо?

— За теб ли? Ти си добър шеф. Маркъс е чисто и просто мързелив търтей, който изглежда добре с костюм и вратовръзка. Лиз Елиът е надута и надменна коза, която се стреми да манипулира хората. Използва ме досущ като куче птичар. Да, взех си поука. Никога няма да се захващам с нещо подобно. Сър, никога и на никого не съм се извинявал по този начин, но трябваше да го знаеш. Имаш право да го знаеш.

Райън се взира в очите на младия мъж в продължение на повече от минута. Чудеше се дали Бен ще избегне погледа му. Чудеше се какво се крие зад него. Най-накрая Джак загаси цигарата си.

— Постарай се над този доклад, Бен.

— Ще направя най-доброто, на което съм способен.

— Мисля, че вече го направихте, доктор Гудли.

— И? — попита президентът Фаулър.

— Господин президент, СПИНАКЪР докладва, че от складовете на съветската армия определено липсва тактическо ядрено оръжие и КГБ отчасти го търси.

— Къде?

— Из цяла Европа, включително и в Съветския съюз. По всяка вероятност КГБ все още е вярно на Нармонов. Поне той така мисли, макар че нашият човек не е толкова сигурен. Според СПИНАКЪР армията определено е настроена срещу президента. Той смята, че е възможен дори преврат и че Нармонов не взема необходимите мерки, за да го предотврати. Вероятността от шантаж също не е изключена. Ако докладът е верен, в Съветския съюз може да се осъществи бърза смяна на властта с непредвидими последици.

— Какво е мнението ти? — попита спокойно Денис Банкър.

— Мнението на Ленгли е, че на доклада спокойно може да се вярва. Внимателно проверихме цялата налична информация. Двамата ни най-добри консултанти извън ЦРУ са в Принстън и Бъркли. И двамата ще бъдат при мен в понеделник, за да кажат мнението си.

— Кога ще разполагате с окончателно потвърждение? — попита секретарят Талбът.

— Зависи какво разбирате под „окончателно“. В края на следващата седмица ще сме готови с предварителните оценки. „Окончателните“ ще ни отнемат повече време. Опитах се да потвърдя доклада чрез британските ни колеги, но те не успяха да помогнат.

— Къде може да се появи ядреното оръжие? — попита Лиз Елиът.

— Русия е голяма страна — отвърна Райън.

— Светът също е голям — обади се Банкър. — Каква е най-лошата перспектива?

— Все още не сме мислили по въпроса — отвърна Джак. — Когато става въпрос за изчезнало ядрено оръжие, „най-лошата перспектива“ се превръща в кошмар.

— Имаме ли основание да се опасяваме от директна заплаха за страната? — попита Фаулър.

— Не, господин президент. Подобно нещо ще бъде чист лунатизъм, а съветските военни са разумни.

— Вярата ти в униформените мозъци е трогателна — забеляза Лиз Елиът. — Наистина ли мислиш, че техните са по-интелигентни от нашите?

— Те винаги са готови за действие — обади се Денис Банкър.

— Иска ми се да проявявате нужното уважение към труда им, доктор Елиът.

— Нека да оставим този спор за друг път — намеси се Фаулър.

— Каква полза могат да извлекат от заплахите срещу нас?

— Никаква, господин президент — отвърна Райън.

— Аз съм на същото мнение — обади се Брент Талбът.

— Щях да се чувствам по-сигурен, ако ракетите им СС-18 вече ги нямаше — забеляза Банкър, — но Райън е прав.

— Искам оценка и на това предположение — намеси се Елиът. — И то бързо.

— Ще я имаш — обеща Джак.

— А какво става с мексиканската операция?

— Всичко е готово, господин президент.

— За какво става въпрос? — попита министърът на отбраната.

— Брент, ти не си информиран по този въпрос, но Райън сега ще го стори.

За няколко минути Джак обясни целта на операцията и плана за провеждането й.