Том Клэнси - Всички страхове

— Има ли нещо на турбулентните сензори?

— Не — отвърна капитанът.

— Чудя се дали тези неща си заслужават труда — размишляваше на глас помощник-капитанът.

— Последния път проработиха.

— Тогава морето бе спокойно. Колко често си имал спокойни води в Северния Пасифик, и то през зимата?

— И все пак могат да ни помогнат. Трябва да използваме всяка възможност. Защо си такъв песимист?

— Дори самият Рамиус успя само веднъж да проследи „Охайо“, и то защото са имали проблеми. И колко време е поддържал контакта? Седемдесет минути!

— Но все пак са го направили.

— Вярно, капитане — отвърна старпомът.

Дубинин по навик се замисли над разузнавателната информация, с която разполагаше. Капитан Харисън Шарп Рикс. Завършил военноморската академия. „Мейн“ е вторият ракетоносец, който командва. Брилянтен инженер и техник. Вероятно скоро го чака повишение. Строг и взискателен командир, на когото американският флот разчита. „Веднъж допусна грешка и е малко вероятно да я повтори“ — каза си Дубинин.

— Точно петдесет хиляди метра — докладва мичман Шоу.

— Момчето явно не е по лудите номера — обади се за пръв път Клагет.

— Не очаква, че може да го преследваме, нали? — попита Рикс.

— Предполагам, че е така, но опашката му не е толкова добра, колкото си мисли.

„Акулата“ извършваше претърсването по стъпаловиден модел. Тя се движеше приблизително от югозападна към североизточна посока. Когато стигнеше „тавана“, се спускаше на югоизток. Разстоянието междду двете най-ниски точки бе около петдесет хиляди метра, или двадесет и пет морски мили. Това означаваше, че руският сонар покрива тринадесетмилна зона. „Поне така ще разсъждават разузнавачите“ — помисли си Клагет.

— Знаеш ли, по-добре е да държим сегашната дистанция и да не поемаме излишни рискове — каза Рикс след неколкоминутно размишление. — Лодката им е доста по-тиха, отколкото очаквах.

— Шумът от помпата е доста занижен, нали? Ако не се опитваше да претърсва, а се движеше с нормална скорост…

Клагет се зарадва, че консервативно настроеният инженер отново е взел връх у Рикс. Но това не го изненада особено. Когато ножът опреше до кокала, капитанът ставаше доста предпазлив. „И по-добре“ — помисли си Клагет, който не искаше да си играе на криеница с ракетоносец за един милиард долара.

— Все пак можем да се приближим на четиридесет, а дори и на тридесет и пет хиляди метра.

— Мислиш ли? Колко ли ще се подобри ефективността на опашката му, ако намали скоростта си?

— Доста. Разузнаването твърди, че се доближава до нашата… е, може би не чак толкова добре. Но и сега получаваме прилична информация, нали? — попита реторично Рикс. Той бе сигурен, че след този патрул в актива му щеше да се появи златна звезда.

— Какво ще кажеш, Мери Пат? — обърна се Джак към госпожа Фоли. В ръката си държеше превода, а тя оригинала — на руски.

— Аз съм го вербувала, Джак. Той е мой човек.

Райън погледна часовника си. Беше време. Сър Базил Чарлстън се отличаваше с английската си точност. Директният му служебен телефон иззвъня на минутата.

— Райън.

— Обажда се Баз.

— Какво става, приятелю?

— Спомняш ли си още разговора ни? Нашият човек е надникнал тук-там, но не е открил абсолютно нищо.

— Дори не е успял да докаже, че грешим? — попита Джак със затворени очи, сякаш се стремеше да избегне новината.

— Да, Джак. Не е успял. Признавам, че и на мен ми се струва странно, но звучи правдоподобно. Твърде вероятно е нашият човек да не знае нищо по въпроса.

— Благодаря, старче. Дължим ти услуга.

— Съжалявам, че не успях да ти помогна.

Връзката прекъсна. „Това беше възможно най-лошата новина“ — помисли си Райън и вдигна поглед към тавана.

— Британците не са успели нито да потвърдят, нито да отрекат сведенията на СПИНАКЪР — обяви Джак. — Какво ни остава сега?

— Наистина ли е толкова зле? — попита Бен Гудли. — Наистина ли ще трябва да разчитаме просто на мнения?

— Бен, ако можехме да гадаем бъдещето, нямаше да стоим тук, а щяхме да правим милиони на борсата — каза сухо Райън.

— Ти вече си ги направил! — възрази Гудли.

— Имах късмета да науча някои сведения преди другите — обясни Джак. — А ти какво мислиш, Мери Пат?

Госпожа Фоли изглеждаше уморена, но с едно малко дете едва ли можеше да бъде другояче. Райън може би трябваше да й каже да не се преуморява толкова.

— Ще подкрепя думите на агента си, Джак. Знаеш, че нямам друг избор. Той е най-добрият ни източник на политическа информация. Среща се с Нармонов на четири очи. Именно затова е толкова ценен и трудно може да потвърдим информацията му. Но никога не ни е лъгал, нали?