Том Клэнси - Всички страхове

— Какво? — попита Клагет и поклати глава. — Не, сър. Всъщност той наистина ме попита какво мисля и аз му отговорих, че ще се справим. Все още не съм в положение, от което мога да давам съвети.

„За какво тогава сте говорили?“ — искаше да попита Рикс, но не можеше.

Олег Кирилович Кадишев бе ужасно разочарован от американците. Бяха го вербували, за да им дава информация от кухнята на съветското правителство, и той го правеше вече години наред. Кадишев бе предвидил огромните политически промени в страната си, защото познаваше положителните качества на Андрей Илич Нармонов. Същото можеше да се каже и за отрицателните. Президентът на страната имаше удивителни политически способности. Той притежаваше лъвска храброст и котешка пъргавина. Липсваше му само правилна програма. Нармонов нямаше ни най-малка представа къде отива и в това се криеше слабостта му. Той бе разрушил стария политически ред и Варшавския договор просто с бездействието си. Въпреки че марксизмът се крепеше единствено на страха от съветската военна мощ, Нармонов си бе позволил да каже, че страната му няма да се намесва във вътрешните работи на друга държава. Комунистите от Източна Европа пък наивно вярваха в обичта и уважението на народите си. Така се сгромоляса една от най-внушителните прояви на масов лунатизъм в световната история. По ирония на съдбата обаче това не се случи и в Съветския съюз, защото тук оказваше влияние още една фатална променлива.

Съветските хора — термин без абсолютно никакво съдържание — живееха заедно благодарение на съветското оръжие. Единствено Червената армия гарантираше, че молдовци, латвийци, таджики и всички останали ще следват московската линия. Те мразеха комунистическите лидери дори повече, отколкото дедите им — царя. И така Нармонов премахна ръководната роля на партията в държавата, а с това и подчинението на хората. Лошото бе, че не можа да намери ново средство за консолидация. План — в държава, която цели осемдесет години бе живяла по план — просто липсваше. И естествено, когато безредието смени реда, просто нямаше какво да се направи. Липсваше мотивация, липсваше цел, към която да се върви. Блестящите политически маневри на Нармонов се оказаха абсолютно безплодни и Кадишев го знаеше. Защо обаче не го разбираха американците, рискували всичко, за да запазят „своя човек“ в Москва?

Четиридесет и шест годишният парламентарист изсумтя. Именно той бе техният човек, нали? Предупреждаваше ги в продължение на години. А те, вместо да го послушат, използваха докладите, за да подкрепят един умел, но късоглед политик. Но нима можеше да се ръководи без добро зрение?

Глупавите и слепи американци естествено се изненадаха от насилието в Грузия и Прибалтика. Те напълно пренебрегнаха заплахата от избухване на гражданска война в южните републики. При изтеглянето от Афганистан изчезнаха половин милион броя армейско оръжие. Основната част бяха автомати, но имаше и задигнати танкове! И съветската армия бе с вързани ръце. Нармонов ежедневно се бореше с военните по всевъзможни въпроси. Подобно на жонгльор, той притичваше от едно място на друго и с последни сили успяваше да задържи кеглите във въздуха. Нима американците не виждаха, че един прекрасен ден всички кегли щяха да изпопадат? И последствията обещаваха да бъдат ужасни за всички. Нармонов имаше нужда от перспектива, от план, но все още не можеше да го измисли.

Кадишев можеше и се бореше да го докаже. Съюзът трябваше да се разцепи и мюсюлманските републики да си идат. Също както и Прибалтика, както и Молдова. Нямаше нужда и от Западна Украйна, макар че Кадишев искаше да задържи източната част. Трябваше да измисли как да защити арменците от евентуално избиване и да намери достатъчно азербайджански нефт. Ако не завинаги, то поне докато Западът му помогнеше да разработи залежите си в Сибир.

Кадишев бе руснак и имаше руска душа. Русия бе майка на съюза и като всяка добра майка трябваше да пусне децата си, когато дойдеше време. А то бе дошло. Така страната щеше да се опира на Балтийско море и Тихия океан. Населението в голямата си част щеше да бъде хомогенно, а ресурси те огромни. Повечето от тях въобще не бяха описани, а още по-малко използвани. Родината му можеше и трябваше да бъде велика и могъща държава, с богати исторически и културни традиции и водещо място в науката. Тука виждаше бъдещето Кадишев. Той искаше да води една Русия, която е истинска велика сила, приятел и съюзник с цивилизованите европейски държави. Задачата бе да поведе страната си към свобода и благоденствие. Ако за това бе необходимо изхвърлянето зад борда на половината население и една четвърт от територията, значи така трябваше да се постъпи.