Том Клэнси - Всички страхове

Джак можеше да възрази, че мярата за интелектуална честност е способността да приемаш правилните чужди мнения, но вместо това каза:

— Ще се оттегля без излишен шум. И бездруго работя тук прекалено дълго. Време е да си почина и да се порадвам на небето и децата си.

— Добре — потупа го по рамото Ван Дам. — Само изкарай тази операция и прощалното писмо на шефа ще прелива от добри чувства. Сигурно ще го напише самата Кали Уестън.

— Ти си истински професионалист, Арни.

Райън раздруса десницата му и се упъти към колата си. Ако бе видял лицето му, Арни със сигурност щеше да се изненада от усмивката на него.

— Не можеше ли да го направиш по друг начин?

— Елизабет, независимо от идеологическите ни различия, той достойно служи на страната си. Не съм съгласен с него по редица въпроси, но никога не ме е лъгал и винаги се е стремял да ми дава добри съвети — отвърна Фаулър, без да откъсва поглед от подобния на сламка микрофон. Изведнъж се запита дали в момента не работи.

— Казах ти какво се случи снощи.

— И аз изпълних желанието ти. Той си отива. На това ниво не можеш просто да изриташ хората през вратата. Трябва да го направиш възпитано и с достойнство. Всичко друго е проява на дребнавост и политическа глупост. Съгласен съм с теб, че е динозавър, но дори и динозаврите имат място в музея.

— Но…

— Край. Добре, снощи сте си разменили някои остроти с жена му. Но кой наказва хората за постъпките на съпругите им?

— Боб, имам право да очаквам подкрепата ти.

Последното изречение не допадна особено на Фаулър, но той успя да отговори разумно:

— И аз ти я давам, Елизабет. Но тук не е нито времето, нито мястото за подобни разговори.

След обяд Маркъс Кабът пристигна във военновъздушната база „Андрюс“ за полета си до Корея. Подготовката бе по-старателна, отколкото изглеждаше. Самолетът бе С-141 В „Старлифтър“. Той имаше четири двигателя и странен корпус, подобен на тялото на влечуго. В багажното отделение бе натоварена цяла каравана с кухня, хол и спалня. Тя разполагаше и с отлична звукоизолация, тъй като С-141 В бе шумен самолет. Кабът влезе, за да се види с екипажа. Пилотът бе около тридесетгодишен капитан с руса коса. Всъщност на самолета щяха да летят два пълни екипажа, тъй като полетът бе продължителен. Първо се предвиждаше зареждане на гориво във военновъздушната база „Травис“, Калифорния, а след това презареждане във въздуха над океана. Въобще предстоеше един досаден полет, който Маркъс възнамеряваше да проспи. Той се зачуди дали в крайна сметка държавната служба си струва усилията. Арнолд ван Дам вече му бе съобщил за бъдещата оставка на Райън, на която Кабът нямаше поводи да се радва. Директорът на Централното разузнаване се настани в караваната си и започни да преглежда документите за пътуването. Един военен стюард му предложи чаша вино. Кабът я взе и докато отпиваше първата глътка, самолетът се издигна във въздуха.

По-късно същия следобед Джон Кларк и Доминго Чавес също се качиха на самолет, но за Мексико Сити. Джон си мислеше, че е добре да отидат по-рано, за да се настанят и аклиматизират. Мексико Сити бе поредният метрополис, разположен на голяма височина, в който разреденият въздух още повече влошаваше последствията от замърсяването. Екипировката за операцията бе грижливо опакована и двамата се надяваха, че няма да имат проблеми с митничарите. Разбира се, нито Кларк, нито пък Чавес бяха въоръжени — задачата им просто не изискваше употреба на оръжие.

Камионът излезе от междущатската магистрала точно тридесет и осем часа и четиридесет минути след като бе потеглил от търговското пристанище на Норфолк. Сега оставаше най-лесното. На шофьора му бяха необходими петнадесет минути и много майсторство, за да приближи задницата ни камиона до бетонната рампа на хамбара. Топлото слънце бе превърнало земята в кално мочурище и затова камионът успя да заеме нужното положение едва от трети път. Шофьорът излезе от кабината и се насочи към рампата.

— Как се отваря това чудо? — попита Ръсел.

— Сега ще ти покажа.

Шофьорът спря да изчисти калта от ботушите си и после отвори контейнера. — Искаш ли да ти помота при разтоварването?

— Не. Ще се оправя и сам. В къщата има кафе.

— Благодаря. Не бих отказал една чаша.

— Е, поне не беше трудно да го отпратим — каза Ръсел на Куати и отвори вратите на контейнера.

Вътре се виждаше един-единствен голям кашон с надпис „Сони“ и на четирите страни. По кашона имаше стрелкички, показващи къде е капакът, както и нарисувани чаши за шампанско, по които неграмотните да разберат, че товарът е чуплив. Кашонът стоеше върху дървен палет. Марвин затегна здраво въжетата и включи крана. Само за минута бомбата бе преместена от камиона в хамбара. Ръсел освободи въжетата и хвърли голямо парче брезент върху кашона. Когато шофьорът се върна, контейнерът вече бе затворен.