Том Клэнси - Всички страхове

— Разузнаването твърди, че току-що са излезли от ремонт. Иван започва да прави лодките си по-тихи — забеляза Рикс.

— Предполагам, че е така… Леко изместване на север. Сега е на две-девет-седем.

И двамата знаеха, че е възможна грешка до десет градуса и в двете посоки. Дори и с невероятно скъпата техника на „Мейн“ прехващанията на далечно разстояние бяха трудни.

— Има ли някой друг в този район? — попита Питни.

— „Омаха“ би трябвало да бъде някъде южно от Кодиак. Но този курс е различен. Не е тя. Сигурен ли си, че не е контакт на повърхността?

— Няма начин, капитане. Ако беше дизелов или парен двигател, веднага щеше да си проличи. Няма признаци от шум на повърхността. Единственото логично нещо е да е подводен контакт, капитане.

— Питни, сега на две-осем-едно ли сме?

— Тъй вярно, сър.

— Преминете на две-шест-пет. Ще си осигурим по-добра позиция за анализ на целта и ще се опитаме да определим разстоянието, преди да сме тръгнали към него.

„Да тръгнем след него?! — повтори наум Питни. — Ракетоносците не трябва да правят подобни неща.“ Но така или иначе той даде съответните заповеди.

— На какво разстояние сме от горния слой?

— На четиридесет и пет метра, сър. Ако съдя по шума на повърхността, там има кораби с газене седем метра — прибави операторът.

— Значи нашият човек стои надълбоко, за да си няма проблеми.

— По дяволите, отново го изгубих… Да видим какво ще стане, когато изправя опашката си.

Рикс подаде глава от сонарната кабина и каза една-единствена дума:

— Кафе!

Въобще не му хрумна, че операторите може би също искат.

— Аха, върна се. Поне така мисля — добави операторът. — Сега е на три-нула-две.

Рикс се приближи до масата. Мичман Шоу и щурманът се занимаваха с изчисленията.

— Трябва да е на повече от деветдесет хиляди метра. Предполагам, че държи североизточен курс със скорост, по-малка от десет възела. Със сигурност е на повече от деветдесет хиляди метра.

„Бързо и добре свършена работа“ — помислиха си Шоу и старшината. Рикс кимна отсечено и се върна при сонара.

— Изображението се стабилизира, а и от петдесетхерцовата линия започва да идва нещо. Май замирисва на господин „Акула“.

— Каналът ти сигурно е много добър.

— Тъй вярно, капитане. Освен това започва да се подобрява още повече. Но когато бурята даде отражение и на нашата дълбочина, със сигурност ще се промени, сър.

Рикс отново отиде до масата.

— Господин Шоу?

— Изчисленията ни са, че е на сто и три хиляди метра със североизточен курс. Скорост пет възела. Може би един-два повече. Ако скоростта му е по-голяма, отколкото предполагаме, значи е ужасно далеч, сър.

— Добре, искам да го заобиколим много внимателно. Дясно на борд към нула-осем-нула.

— Много добре.

Бавно и внимателно, без да прави остри завои, „Мейн“ промени курса си. След три минути вече държеше новата посока, предприемайки действия, които не бе вършил нито един американски ракетоносец досега. Скоро капитан трети ранг Клагет се появи в командния пункт.

— Според теб колко време ще държи този курс? — обърна се той към Рикс.

— Ти как би постъпил на негово място?

— Ще се движа стъпаловидно — отвърна Холандеца. — Освен това ще предпочета южно вместо северно направление. В Баренцово море правим точно обратното, нали? Интервала на слизанията му ще определим в зависимост от промените в положението на опашката. Това е доста солидна информация и ако е вярна, ще трябва да сме доста внимателни при преследването.

— Е, аз в никакъв случай няма да приближа на по-малко от тридесет хиляди метра. Като начало ще се доближим на петдесет хиляди, за да го хванем по-добре. След това ще скъсяваме в зависимост от обстановката. При това положение в командния пункт винаги трябва да бъде поне един от двама ни.

— Съгласен — кимна Клагет. Преди да продължи, той направи малка пауза. — Как, по дяволите — попита много тихо помощник-капитанът, — командването се е съгласило на подобно нещо?

— Светът стана по-безопасен, нали?

— Предполагам, че е така, сър.

— Да не би да ревнуваш, че ракетоносците могат да вършат работата на атакуващите подводници?

— Сър, според мен командването просто е превъртяло. Или пък се опитват да докажат на някого колко сме добри, гъвкави и тъй нататък.

— Значи идеята не ти харесва?

— Не, капитане. Знам, че сме в състояние да го направим, но въпреки това смятам, че не бива.

— За това ли говорихте с Манкузо?